Дардански договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
* Сула обещава, че царят ще бъде обявен за „приятел и съюзник“ на Рим.
* Обявява се обща [[амнистия]].
== Последици ==
Благодарение на обстоятелствата и на това, че Сула има нужда от мир, за да насочи вниманието си срещу враговете си в Рим, Митридат получава относително леки мирни условия. В сравнение с други царе водили тежки войни с Рим като [[Антиох III]], понтийският цар излиза от конфликта без особени загуби.<ref name=Cambridge3>„The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 161</ref> Сумата от 2000 таланта, която той трябва да заплати се оказва малка и равна на обезщетението, което Митридат изисква през войната от остров [[Хиос]] заради бунта му, а лишаването от 500 стрелци и 70 кораби го оставя с армия от 80 000 войници и 100 кораби.<ref name=Mayor2> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 227</ref>
От римска гледна точка този договор е посрещнат с негодувание от войниците на Сула още при сключването му, но той успява да насочи вниманието им към предстоящата конфронтация с Фимбрия. Спазването на договора, от друга страна, тежи изцяло върху Сула и неговата политическа мощ тъй като Сенатът, който е контролиран от [[популари]]те на [[Гай Марий]], изобщо не признава договора.<ref name=Mayor2> Adrienne Mayor, „The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Rome's Deadliest Enemy“, Princeton University Press, 2011. стр. 227</ref>
Във всеки случай мирният договор от Дардан се оказва временно и нетрайно решение тъй като само две години след сключването му започва [[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]].
| |||