Беден: Разлика между версии

Според едно предание първоначално селото е в местността Долня Равня, където имало 4 – 5 колиби, чиито жители са наричани “бедняците”. Добитъкът на тези колибари пасе сам, без пастири, на сегашното място на село Беден, където ливадите са по-добри. Обилната паша задържа добитъка, той не се прибира при стопаните си и тогава колибарите решават да се заселят на това място.

 

 

Беден е наследник на средновековната крепост [[Бядън]], чиито останки се намират край селото и наричана от местното население Бадан. Бядън е спомената на гръцки като Μπέαδνος (Бяднос) от [[Йоан Кантакузин]] в средата на [[14 век]] като една от деветте родопски крепости, предадени от императрица [[Анна Савойска]] на българския цар [[Иван Александър]] заради обещаната българска помощ във войната срещу Кантакузин.<ref>[http://books.google.com/books?id=pmNKAAAAYAAJ&pg=PA406&lpg=PA406&dq=%CE%9A%CF%8C%CF%83%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CF%82&source=bl&ots=IrCNJIjAwE&sig=uSY7XrqjVC7rjmrVccpvkQWjpfY&hl=en&ei=VN6yS_2BCZCkmwP9-NiwBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CA8Q6AEwAg#v=onepage&q=&f=false Johanni Cantacuzeni Historiarum Libri IV.: Graece et latine, v. 2, Bonnae, 1831, 406.]</ref><ref>Цончев, Димитър. Родопските средновековни крепости Κοσνικος и Μπεαδνος, в: Известия на Археологическия институт, Издателство на БАН, 1963, стр. 87 – 93.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/ki/index.html Иречек, Константин. История на българите, Издателство Наука и изкуство, София, 1978, стр. 351.]</ref>