Арумъни: Разлика между версии

българи|група=Арумъни

{{флагче|Република Македония}} [[Република Македония]]: 9 695 (2002)<br>

'''Арумъните''' (варианти '''армъни'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, София, 2005 г.</ref><ref>Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.</ref><ref>Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.</ref><ref>Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.</ref>, '''аромъни''', наричани още '''власи''', '''цинцари''', '''куцовласи''', '''македонци''', '''каравласи'''; самоназвание {{lang-rup|Armãnj}}, ''Rrãmenji'', ''Rrãmãnji'', {{lang-ro|Aromâni}} {{lang-el|Αρμάνοι}}) са народ, населяващ южните части на [[Балкани|Балканския полуостров]]. Населяват [[Северна Гърция]], части от [[Албания]], [[Република Македония]] и [[България]].

Наброяват около 115 хил. души ([[1992]]). Говорят различни диалекти на [[арумънски език|арумънския(но по близък до български)]] език, който е част от групата на [[бълкански романски езици|балканските романски езици]], близък до [[Румънски език|румънския език]]. Основно се делят на пет групи - – [[пиндени]] (от [[Пинд]]), [[грамощани]] (от [[Грамоща]]), [[фрашероти]] (от [[Фрашер]]), [[музакири]] (от [[Музакия]]) и [[москополци]] (от [[Москополе]])<ref>Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19 </ref>. Използват [[латинска азбука|латиницата]] и [[кирилица]], както и [[гръцка азбука|гръцката азбука]]. По вероизповедание са [[православие|православни]].

Според гръцката класификация (1769- – 1997), армъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на <ref>[http://www.vlachs.gr/el/various-articles/chartografontas-ti-vlachiki-diaspora-sta-valkania Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια]</ref><ref>[http://www.vlachs.gr/el/various-articles/sigxroni-vlahiki-taftotita-kai-pragmatikotita-stin-ellada Карта]</ref><ref>[http://www.vlachs.gr/el/the-vlachs-metropolis-and-diaspora/maps Карта на влашките села в Пинд]</ref>:

# [[Континентална Гърция]] ([[Ипати]], [[Карпениси]] и [[Стратос]])

[[File:Vlah Woman Katerini-Larissa IWW.JPG|мини|250п|Влахиня в района на Катерини - – Лариса през Първата световна война]]

Названието "аромъни"„аромъни“ (''Armãnj'' - – ''Армън'') произлиза от латинското ''Romanus'', при което е прибавена приставка "а"„а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът "арумъни"„арумъни“ е въведен от [[Густав Вайганд]] през 90-те години на XIX век.

Терминът '''[[власи]]''' се използува на Балканите като [[екзоним]] на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, [[мъгленорумъни]]те и [[истрорумъните]]. [[Румънци]]те се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация ([[гъркомани]]те), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.

* [http://www.vlachs.gr/el/sitemap "Изследвания за армъните" на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994- – 1997. (на гръцки език)]