Саяни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
=== Полезни изкопеми ===
Основните полезни изкопаеми са: [[слюда]] (мусковит), свързана с горнорифейските пегматити; [[злато]], привързано към кварцови, кварцово-сулфидни и кварцово-карбонатни жили; [[графит]] (Боготолски Голец); рифейски железисти [[кварцит]]и (Соснови Байц); къснодокамбрийски [[боксит]]и; находища на редки метали и редки елементи, свързани с горнорифейските пегматити, среднопалеозойските гранити и карбонати; [[азбест]], свързан с ултраосновни скали; [[фосфор]]ити в калциево-карбонатни скали от раннокаледонската част. На югоизток, основно в [[Тункинска котловина|Тункинската котловина]] бликат множество минерални извори.
=== Релеф ===
Основното направление на големите хребети и вериги в планината съвпада с простирането на главната тектонска структура и основните разломи. Общото и продължително заравняване на релефа през мезозоя било прекъснато през неогена от сводообразно издигане, съпровождащо се с диференцираното движение на отделните блокове. Засилването на тези движения, създали в края на неогена и началото на антропогена съвременния планински облик на Източните Саяни. Те се съпровождали в източните части от обилно изливане на базалтова лава, повсеместни интензивни ерозионни разчленения и нееднократни заледявания на най-високо издигнатите участъци.
В западните части на Източните Саяни преобладават хребети с плоски била, чиято височина постепенно се повишава в югоизточно направление, като образува т.н. белогория ([[Манско Белогорие|Манско]], [[Канско Белогорие|Канско]] и др.) и „белки“, получили своето название от петната сняг, съхраняващи се по върховете им през цялата година.
В горните басейни на реките Кизир и Казир (съставящи на река Туба, десен приток на [[Енисей]]) са разположени [[Агулски Белки|Агулските Белки]], които заедно с близките до тях хребети [[Крижин]] (на запад) и [[Ергак-Таргак-Тайга]] (на юг), влизащи в системата на [[Западните Саяни]] образуват най-големия високопланински възел в Източните Саяни с всочина до 2922 m (пик Грандиозни) и прекрасно изразени алпийски форми на релефа. От този възел на югоизток продължава вододелния [[Удински хребет]], представляващ високопланинска верига със силно разчленен релеф. По-нататък на югоизток воводелните хребет придобиват характер на масиви с плоски била, но източно от река Тиса (ляв приток на [[Ока (приток на Ангара)|Ока]]) отново преобладават алпийските гребени (хребета Болшой Саян), достигащи най-голяма височина в цялата планина в масива '''[[Мунку Сардък]] 3491 m'''. На север от масива почти паралелно се простират хребетите [[Китойски Голец|Китойски]] и [[Тонкински Голец]], отделени от основния хребет на планината от долината на река Иркут и [[Тункинска котловина|Тункинската котловина]].
Наред със силно разчленените форми на релефа за Източните Саяни са характерни и обширни участъци с древен заравнен релеф, разполагащ се обичайно на височина от 1800 – 2000 m до 2400 – 2500 m. В източните части, между реките Хамсара и [[Голям Енисей]] и в басейна на горното течение на река [[Ока (приток на Ангара)|Ока]], в релефа се открояват полегато-наклонените плата, изградени от туфи и лави, излели се от древните големи щитовидни вулкани. За разлика от тях (древните вулкани) в настоящето (в басейна на река [[Ока (приток на Ангара)|Ока]]) прекрасно са се съхранили вече значително разрушени от денудацията много млади вулканични образувания (вулканите Кропоткин, Перетолчин и др.).
За голяма част от склоновете на планинските хребети, разположени на височина под 2000 m е характерен типичен среднопланински релеф с дълбоко врязани долини и относителни височини до 1000 – 1500 m. По-надолу следва хълмист и нископланински релеф. В междупланинските котловини ([[Тункинска котловина|Тункинската]] и др.) и по долните течения на реките Казир и Кизир са развити различни типове акумулативен релеф, образуван от ледникови, водноледникови и езерни наслаги – хълмисто-моренен релеф, крайни морени, камови тераси и др.
== Външни препратки ==
| |||