Димитър Арнаудов (Малко Търново): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 12:
Арнаудов е роден в 1884 година в [[Малко Търново]]. Завършва прогимназия в родния си град и от 1899 година е учител в [[Калово]], [[Бяла вода (Област Бургас)|Конак]], [[Блаца (Вилает Лозенград)|Блаца]], [[Раклица (Вилает Лозенград)|Раклица]] и [[Каракоч]]. На Великден 1903 година [[Кръстю Българията]] го заклева за член на ВМОРО. Работи за разширяване на революционната мрежа и унищожаване на хайдутите като Петър Странджалията. Арнаудов образува дружина. На 1 юни 1903 година се връща в Малко Търново. В началото на Илинденско-Преображенското въстание като събирач на десятъка в [[Бръшлян (село)|Сърмашик]] убива един турски офицер - юзбашията Ахмед ага, за да докаже, че въпреки кехката си възраст, е достоен да бъде приет и се присъединява към четата на [[Дико Джелебов]]. През октомври участва в нападението на турското село [[Сазара]] и всички сражения на четата до края на въстанието.
След амнистията на 4 април 1904 година се връща в Малко Търново. Става учител в Раклица. През юли 1905 година е арестуван в Малко Търново за горепосоченото убийство на турския офицер в Сърмашик и е единственият осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с доживотен затвор. След два неуспешни опита за бягство поради предателство е амнистиран след Младотурската революция в 1908 година.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина на [[Димитър Аянов]] и в 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „[[За храброст]]“ ІV степен. Уволнен е на 7 март 1913 година поради болест.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.</ref> Занимава се с единствена по рода си за региона търговия на шевни машини, велосипеди и части за тях в Бургас.
| |||