|
}}
'''Битката при завоя на Самара''', наричана също '''Овнешка/Овча битка''' или '''Битка при Кернек''', е първата битка между [[Волжка България]] и монголците[[монголци]]те.
Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.
Години по-късно монголците начело с [[Бату]] хан]] [[Монголско нашествие във Волжка България|се завръщат]], за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголската империя]].
== Приготовление за битката ==
На 23 май 1223 година близо до град [[Калка]] се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници [[кумани]]те срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно., връщайкиВръщайки се те преминават през Поволжието[[Поволжие]]то и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко -българският [[Кан (титла)|кан]] [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на [[Чингис хан]], водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и [[Мордовци|мордовските]] принцове [[Пуреш]] и [[Пургаз]].
== Развитие на битката ==
По стара българска [[Военна стратегия|стратегия]] Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. избира именноИзбира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство,. татароТатаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от еднаедната страна е река [[Волга]], а от другата страна Жигулевските възвишения. приПри опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.
== Резултат от битката ==
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които Канкан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно [[Европа]] е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
== Източници ==
| 