|
Горното течение на реката е 1320 km, от извора до град [[Киев]]. Първите около 300 km реката тече в южна посока, след което завива на запад, преминава през град [[Смоленск]] и на около 70 km западно от града напуска пределите на [[Русия]] и навлиза на територията на [[Беларус]]. При град [[Орша]] ([[Витебска област]]) отново завива на юг и преминава последователно през [[Могильовска област|Могильовска]] и [[Гомелска област]] на [[Беларус]]. В този си участък дължината на течението ѝ е 595 km. Между селата Новая Гута и Нижние Жари ([[Гомелска област]]) на протежение от 115 km реката служи за граница между [[Беларус]] ([[Гомелска област]]) и [[Украйна]] ([[Черниговска област]]). След село Нижние Жари Днепър изцяло навлиза на територията на [[Украйна]] и след 125 km достига до град [[Киев]], където завършва горното ѝ течение.
Горното течение на реката преминава в областта на горската зона на умерения климатичен пояс, където има достатъчно и даже излишно увлажняванеовлажняване. От извора си до град [[Дорогобуж]] ([[Смоленска област]]) долината ѝ е с ниски брегове, които са частична заблатени и покрити предимно с борови, на места с брезови или елхови гори. По-надолу (до град [[Шклов]], [[Могильовска област]]) протича през хълмисти местности, като тук долината ѝ се стеснява (0,5 – 1 km) и е без речни тераси. Малко по-нагоре от град [[Орша]] се намират Кобелякските прагове. В последният участък от горното ѝ течение – от [[Могильов]] до [[Киев]] долината на реката става по-широка. Речните тераси достигат ширина до 14 km и са покрити предимно с тревни формации, на места с храсти или смесени гори.
=== Средно течение ===
От град [[Киев]] до град [[Запорожие]] на протежение от 555 km е средното течение на Днепър. В този си участък реката тече в югоизточно направление до град [[Днипро|Днепропетровск]], след което завива на юг и следва тази посока до [[Запорожие]]. Тук тя последователно преминава през [[Киевска област|Киевска]], [[Черкаска област|Черкаска]], [[Кировоградска област|Кировоградска]], [[Полтавска област|Полтавска]], [[Днепропетровска област|Днепропетровска]] и [[Запорожка област]].
Средното течение на реката преминава през зоната на лесостепите и [[степ]]ите, където увлажняванетоовлажняването е неустойчиво. Долината ѝ е широка (6 – 18 km) с наличие на древни речни тераси покрай левия, североизточен бряг, а десният ѝ, югозападен бряг е висок и стръмен. Почти цялото средно течение на реката, с изключение на последният участък след град [[Каменское]] (бившия [[Днепродзержинск]]) е видоизменено от изградените големи водохранилища (язовири) Киевско, Каневско, Кременчугско и Днепродзержинско, като по този начин истинската дължина на реката е скъсена с 84 km.
=== Долно течение ===
От град [[Запорожие]] до устието, на протежение от 325 km е долното течение на Днепър. В този си участък реката протича в югозападна посока, през областта на [[степ]]ите от Причерноморската низина, където увлажняванетоовлажняването е недостатъчно. Тук реката преминава през [[Запорожка област|Запорожка]], [[Днепропетровска област|Днепропетровска]] (за втори път) и [[Херсонска област]]. При град [[Каховка]] ([[Херсонска област]]) е изградена преградната стена на Каховското водохранилище (най-голямото по течението на реката), „опашката“ на което е при град [[Запорожие]]. При град [[Херсон]] реката се разделя на ръкави и чрез делта се влива в източната част на Днепровския лиман на [[Черно море]].
=== Водосборен басейн, притоци ===
==== Притоци ====
Река Днепър получава няколко стотинняколкостотин по-големи и по-малки притоци, от които 24 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 24 реки, на които са показани техните дължини, площта на вадосборнитеводосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:
''Горно течение''
=== Хидроложки показатели ===
Подхранването на реката с води и смесено. Основният отток се формира в горното течение на реката. Основен източник за подхранване са снежните води. В горното течение те съставляват около 50%, подземните – 27%, а дъждовните – над 23%. По-надолу ролята на снежните води нараства, а дъждовните рязка намаляват. Средният отток при град Киев е 7 000 m<sup>3</sup>/secs, най-голям – 25 000 m<sup>3</sup>/secs, най-малък – 200 m<sup>3</sup>/secs. Средният годишен отток в устието е 53 m<sup>3</sup>, в многоводни години – 73 m<sup>3</sup>, в маловодни – 24 m<sup>3</sup>, със среден отток от 1 670 m<sup>3</sup>/secs. През периода на есенно пълноводия преминават около 60 – 70%, а понякога и 80% от годишния отток. През летния сезон е маловодието на реката, а през есента (по време на дъждовете) и в края на зимата (при топенето на снеговете) е многоводието и чести наводнения. Реката замръзва през декември, средните срокове на размразяването са: за горното течение – началото на април, за средното – средата на март, а за долното – началото на март.
== Градове ==
|
