Методий Кусев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
На 4 април 1873 година по настояване на Антим I Тодор Кусев е подстриган в [[монашество]] под името [[Методий]]. Кусев е подстриган от Пелагонийския митрополит [[Евстатий Пелагонийски|Евстатий]] в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград. Скоро след това Методий става йеромонах в Пловдив.<ref name="pravoslavieto2"/> На 24 ноември същата година е ръкоположен за [[архимандрит]] и е назначен за [[протосингел]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската митрополия]], на който пост остава до 1880 година.<ref name="pravoslavieto"/> Методий описва в своите неиздадени „Възпоменания от Българското Възраждане“ пребиваването си в Пловдив и събитията от този период.<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 214.</ref> Докато е в Пловдив, архимандрит Методий организира стопанския живот на епархията с изграждането на взаимоспомагателни каси в противовес на лихварството.<ref name="pravoslavieto5">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Бунт и съвест (Методий Кусев) | достъп_дата=24 май 2013 г | фамилно_име=Матев| първо_име=Иван| труд=Списание „Кула“, брой втори за 2008 година | издател=Цитирано по pravoslavieto.com}}</ref>
По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] архимандрит Методий се застъпва пред турските власти в защита на разбунтувалите се села и предотвратява второ клане в [[Перущица]].<ref name="razum.va.4">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=3| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 4| издател=Институт „Разум“}}</ref> Заедно с пловдивския митрополит [[Панарет Пловдивски|Панарет]], епископ [[Гервасий Сливенски|Гервасий Левкийски]] и дякон [[Максим Пловдивски|Максим Пелов]] събира сведения за издевателствата, извършени над българското християнско население при потушаването на въстанието, и ги пренася тайно в Цариград през май 1876.<ref name="pravoslavieto2"/> Начело на създадената от Екзархията „Народна комисия“ (в която влизат още [[Константин Величков]], [[Георги Тишев]], [[Стефан Панаретов]] и [[Иван Славейков]]),<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 221.</ref><ref name="Максим 29">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 29 |url= |accessdate=}}</ref> архимандрит Методий обработва събраните свидетелства в изложения до дипломатическите представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица.<ref name="pravoslavieto"/> Резултат от това е статията на [[Едвин Пиърс]] от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]“ за жестокостите над българите, последвана от [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] на [[Велики сили|Великите сили]].<ref>{{cite journal |last= Grogan |first= Ellinor F. B. |title=The Bishop of Stara Zagora |journal= The Slavonic Review |date=March 1923 |volume= 1|issue=3 |url = http://www.jstor.org/stable/4201662 |pages= 641-642 |accessdate=14 юни 2018 |via= JSTOR}}</ref><ref name="pravoslavieto2"/>
[[Файл:Ethnographie-des-vilayets.jpg|ляво|мини|250п|„[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, статистиката на Методий Кусев]]
| |||