Източносибирско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
| общомедия =
}}
'''Изто&#768;чносиби<br>рскочносибѝрско море''' ({{lang-rus|Восто́чно-Сиби́рское мо́ре}}) е крайбрежнопериферно [[море]], част отна [[Северен ледовит океан|Северения ледовитЛедовит океан]]., Намиракрай сесевероизточните брегове на север[[Азия]], отмежду [[СибирНовосибирски острови|Новосибирските острови]] на запад и остров [[Врангел (остров)|Врангел]] на изток. На запад, причрез протоците [[НовосибирскиДмитрий островиЛаптев (проток)|НовосибирскитеДмитрий островиЛаптев]], граничиЕтерикан и [[Санников (проток)|Санников]] и северно от остров [[Котелни]] се свързва с [[Мореморе Лаптеви]], а на изток, причрез протока [[Лонг (проток)|Лонг]] и северно от остров [[Врангел (остров)|Врангел]] - с [[Чукотско море]]. Северната граница на морето преминава приблизително по 200-метровия изобат. В тези си граници площта му е 936 хил.km<sup>2</sup>, а обемът 42 хил.km<sup>3</sup>. Средна дълбочина 45 m, максимална 155 m – в северната му част.
 
== Географска характеристика ==
Западната част на морето спада към [[Якутия]], а източната - към [[Чукотски автономен окръг]]. Единствено по-голямо пристанище е [[Певек]].
=== Брегове, заливи, острови, речен приток ===
Бреговата му линия е слабо разчленена, като има няколкс по-големи заливи: [[Чаунска губа]], [[Колимски залив]], Омуляхска и Хромска губа. Западните брегове на морето (от [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] до делтата на [[Колима]]) са низинни, а източните до протока [[Лонг (проток)|Лонг]] – планински и стръмни. В него са разположени няколко островни групи: [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] (по границата с [[море Лаптеви]]), [[Мечи острови|Мечите острови]], [[Айон (остров)|Айон]] и Шалауров. Някои от островите цялостно са изградени от изкопаем лед и пясък и са подложени на интензимно разрушение.
 
В Източносибирско море се вливат няколко големи и множество малки реки: [[Хрома]], [[Индигирка]], [[Алазея]], [[Колима]], Паляваам и др.
Площта на морето е 913 000 [[км²]], през по-голямата част от годината е покрито с [[лед]]. 70% от Източносибирското море не е по-дълбоко от 50 [[метър|м]],средната му дълбочина е 66 м, а най-дълбоката му точка е 358 м. Средните температури на въздуха са между 0[[целзий|°C]]-2°C (4°C в южната част) през лятото, като достигат до -30°C през зимата.
 
=== Релеф на дъното ===
Солеността на морето варира от 5‰ при устията на реките до 30‰ във вътрешността. В дълбочина солеността също нараства.
Източносибирско море е разположено в пределите на континенталния шелф, като 72% от площта на дъното му е с дълбочина под 50 m. Дъното му има заравнен релеф и плавно се понижава на север. За формирането на релефа му голяма роля играе вечнозамрзналия почвен слой и изкопаемите ледове, а също и термичната денудация и свързаното с нея заравняване на повърхността. За южните му части са характерни малки подводни долини, които представляват удавени участъци на речни долини от ледниковите и доледниковите периоди и депресии с тектонски произход. Дънните наслаги са предимно от сива тиня, а покрай брегове – тиня, примесена с пясък.
 
=== Климат ===
==Фауна==
Климатът в района на морето е арктичен. Средната лятна температура на въздуха е от 0 до 2°С на север и до 4°С на юг, а средната зимна достига –28°С –30°С. Годишната сума на валежите е малка 100 – 200 mm.
[[Морж]]ове, [[тюлен]]и, бял северен [[кит (биология)|кит]], [[полярна мечка]], [[планктон]].
 
== Хидроложки показатели ==
==Основни речни притоци==
Годишният речен приток средно се равнява на 250 km<sup>3</sup> (90% през лятото) и образува слой вода от 265 mm. Площта на разпространение на речните води със соленост под 25‰ е равна на 340 km<sup>2</sup>, н.е. над 36% от общата морска площ. Под влияние на различните постъпващи води солеността на водата му се изменя от 5 – 10‰ до 18 – 20‰ на юг, а на север се увеличава до 30‰.
[[Индигирка]],
 
[[Алазея]],
Температурата на водата близо до устията на реките е от 4 до 8°С, а в открито море бързо се понижава до 0 и –1°С. Зимата под леда температурата в зависимост от солеността и се колебае от –1,2 до –1,8°С. В дълбочинния слой температурата на водата е под –1,5°С, а солеността около 30‰.
[[Колима]]
 
Морските течения в него образуват циклонален кръговрат, като в северните му части имат западно направление, а в южните – източно. Приливите са правилни, полуденонощни, като амплитудата на колебанията им е от 5 – 7 см до 25 см, а под влияние на ветровете тя може да достигне до 2 m.
 
През зимата цялото море е покрито с дебела ледена кора. През лятото в западните части от ледовете се освобождава само крайбрежната зона с ширина от няколко десетки до няколко стотин километра, а в източната част плаващите ледове се задържат край бреговете цялото лято, отдръпвайки се незначително на север само при особено благоприятни условия.
 
== Животински свят, стопанско значение ==
В крайбрежните води обитават множество видове риби, а от бозайниците се срещат [[Моржморж]]ове, [[тюлен]]и, бял северен [[кит (биология)|кит]], [[полярна мечка]], [[планктон]].
 
Източносибирско море се явява част от [[Северен морски път|Северния морски път]] на [[Русия]]. Главни пристанища са [[Певек]] (на брега на [[Чаунска губа]]) и Амбарчик (в устието на [[Колима]]).
 
{{морета}}