Депортация на чеченци и ингуши: Разлика между версии

'''Депортацията на чеченци и ингушетиингуши''' (известна още като операция „Леща“) е насилственото депортиране на [[чеченци]]те и [[ингуши]] от територията на [[Чечено-Ингушска автономна съветска социалистическа република|ЧеченияЧечено-Ингушетия АССР]] в [[Централна Азия]] и [[Казахстан]] в периода от [[23 февруари]] [[1944]] г. до [[9 март]] [[1944]] г.

През [[Втора световна война|Втората Световна Война]] около 40 000 Чеченци и Ингуши (50 от които наградени с най-високото название [[Герой на Съветския съюз|„Герой на Съветския Съюз“]]) участвали във войната на страната на [[Червената армия]]. Въпреки това, по-късно Съветското правителство ги обвинява в сътрудничество с [[нацистките]] нашественици, които по това време контролират западните части на ЧеченияЧечено-Ингушетия в продължение на няколко месеца в периода [[1942]]–[[1943|1943]] г.

От [[22 юни]] [[1941]] година до [[23]] [[февруари]] [[1944]] (началото на депортацията на чеченци и ингуси в [[Казахстан]]) са убити 3087 участници на [[Банда|банди]], арестувани са 1715 човека, конфискувани са повече от 18 000 [[огнестрелни оръжия]]. По други данни, от началото на войната до януари 1944 г. в републиката са били ликвидирани 55 банди, убити са 973 от техните участници, арестувани са 1901 човека. По отчет на НКВД, на територията на ЧечняЧечено-Ингушетия са съществували 150-200 банди с обща численост от 2-3 хиляди човека (около 0,5% от населението).

При това положение, много чеченци и ингушити доблестно са се сражавали в състава на [[РККА]], 2300 чеченци и ингишити са починали на фронта. В героичната отбрана на Брестската крепост са участвали около 250–400 доброволци от ЧечняЧечено-Ингушетия (известно е за смъртта на 4 от тях, другите са се предали в плен или са избягали), и по-точно 255-ти чеченско-ингушетски полк, и отделна кавалерийска дивизия. Един от последните защитници на Брестската крепост е бил Мохамед Узуев, но чак през [[1996]] г. посмъртно му е било дадено званието „Герой на Руската федерация“. В отбраната е воювал и брата на Мохамед – Виса Узуев. Последният защитник на Брестската крепост – ингушът Умат-Гирей Артаганович Барханоев

29 януари 1944 г. главата на отдела на вътрешните работи на СССР, Лаврентий Берий, утвърждава „инструкции за порадъчното провеждане на изселването на чеченци и ингушети“ингуши“, а 31 януари излиза постановлението на Държавният Комитет на Отбраната (ГКО) за депортацията. На 20 февруари, заедно с И.А. Серов, Б.З. Кобулов и С.С. Мамулов, Берий пристига в [[Грозни]] и лично ръководи операцията къде точно е била прехвърлена армия от 100 хил. души, включително 18 хил. офицери и около 19 хил. оперативни работници на НКВД, НКГБ и „СМЕРШ“. На 21 февруари той издава указ от НКВД за депортацията на чечено-ингушетичеченци и ингуши. На следващият ден той се срещнал с ръководството на републиката и висшите духовни лидери, предупредил ги за операцията и им предложил да проведат необходимата работа след населението. За това Берий е докладвал директно на Сталин.

{{цитат|След моето решение, Молаев се насълзи, но се стегна и обеща да изпълни всички заръки, които ще му бъдат дадени относно изселването.След това в [[Грозни]] бяха отбелязани и извикани 9 ръководителни работника от чеченски и ингушетскиингушски произход, на които е било обявено за хода на изселването и причините за това.

... 40 републикански парийни и съветски работници от чеченците и ингушетиингушите ни бяха предоставени за 24 района със задачата да подберат от мествния актив на всеки населен пункт по 2-3 човека за агитация.

Според официалните съветски фигури на [[Чечено-Ингушска автономна съветска социалистическа република|Чеченската – ИнгушетияЧечено-Ингушската АССР]] са насилствено изгонени повече от 496 000 души – казахски ССР – 411 000 души (85 000 семейства) и Киргизката ССР – 85 500 души ( 20 000 семейства ). Според други, броят на депортирани е повече от 650 хиляди души. Въпреки, че властите осигуряват медицинска и хуманитарна помощ на депортираните, едва за няколко седмици загинали около 1200 души поради измръзване, болест или физическа слабост по време на депортирането им.

Чеченци и Ингушетиингуши са били депортирани не само от тяхната историческа родина, но и от всички други градове и райони, които са били в армията демобилизирани, а също и в изгнание.

12 години след преселването, през 1956 г. чеченци и ингуши наброяват 315 000; в Киргистан те са около 80 000. След смъртта на Сталин, ограниченията за предвижване падат, но въпреки това ограничението за завръщане в родината остава. През пролетта на 1957 г. след възстановяването на ЧеченскатаЧечено-Ингушетия АССР отново насилствено депортирани обратно са около 140 000 души. В същото време ограниченията им били сведено до там, че трябва да обитават определени области.