Вилкицки проток: Разлика между версии

На 8 май 1742 г. руският полярен изследовател [[Семьон Челюскин]], участник в отряда на [[Харитон Лаптев]] по време на Великата Северна експедиция (1735-42 г.) открива най-северната континентална точка на [[Азия]] нос [[Челюскин (нос)|Челюскин]] и северно от него вижда замръзнало море без да подозира, че това е проток. През 1878 г. шведският геолог, географ и полярен изследовател [[Адолф Ерик Норденшелд]] на кораба „Вега“ извършва първото плаване по [[Северен морски път|Северния морски път]] от запад на изток с едно зимуване като преминава през протока също без да подозира за съществуването на архипелага [[Северна Земя]] северно от него. Истинското откриване на протока става на 3 септември 1914 г. по време на полярната експедиция, ръководена от руския хидрограф [[Борис Вилкицки]] на ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“, които първи преминават по [[Северен морски път|Северния морски път]] от изток на запазапад с едно зимуване. В чест на своя откривател малкопрез по-късно1918 г. протокът е наименуван на неговото име.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article005028.html «Большая Советская Энциклопедия» – Вилькицкого пролив, т. 5, стр. 63</ref>