Източносибирско море: Разлика между версии

Бреговата му линия е слабо разчленена, като има няколксняколко по-големи заливизалива: [[Чаунска губа]], [[Колимски залив]], Омуляхска и Хромска губа. Западните брегове на морето (от [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] до делтата на [[Колима]]) са низинни, а източните до протока [[Лонг (проток)|Лонг]] – планински и стръмни. В него са разположени няколко островни групи: [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] (по границата с [[море Лаптеви]]), [[Мечи острови|Мечите острови]], [[Айон (остров)|Айон]] и Шалауров. Някои от островите цялостно са изградени от изкопаем лед и пясък и са подложени на интензимноинтензивно разрушение.

Източносибирско море е разположено в пределите на континенталния шелф, като 72% от площта на дъното му е с дълбочина под 50 m. Дъното му има заравнен релеф и плавно се понижава на север. За формирането на релефа му голяма роля играе вечнозамрзналия[[Вечна замръзналост|вечнозамръзналия]] почвен слой и изкопаемите ледове, а също и термичната денудация и свързаното с нея заравняване на повърхността. За южните му части са характерни малки подводни долини, които представляват удавени участъци на речни долини от ледниковите и доледниковите периоди и депресии с тектонски произход. Дънните наслаги са предимно от сива тиня, а покрай брегове – тиня, примесена с пясък.<ref name="bse"></ref>

През зимата цялото море е покрито с дебела ледена кора. През лятото в западните части от ледовете се освобождава само крайбрежната зона с ширина от няколко десетки до няколко стотинняколкостотин километра, а в източната част плаващите ледове се задържат край бреговете цялото лято, отдръпвайки се незначително на север само при особено благоприятни условия.<ref name="bse"></ref>

Началото на усвояването на морето започва през първата половина на ХVІІ в. от руските първопроходци, които първи плават покрай бреговете му между устията на големите реки. През 1648 г. [[Семьон Дежньов]] заедно със своите сподвижници пръв плава от устието на [[Колима]] на изток през [[Берингов проток|Беринговия проток]] до устието на [[Анадир (река)|Анадир]]. През първата половина на ХVІІІ в. са извършени първите дейности по описанието на крайбрежието и островите в Източносибирско море и са съставени първите карти. Особено значителни дейности са извършени от участниците във Великата Северна експедиция (1735-42 г.) и основно от изследванията на отряда на [[Дмитрий Лаптев]] през 1739-42 г. Значително по-точни описания и картирания са извършени от експедициите на [[Пьотър Анжу]] (1822 г.) и [[Фердинанд Врангел]] (1820-24 г.). През ХХ в. топографските карти на бреговете на морето са уточнени от експедициите на К. А. Волосович (1909 г.) и [[Георгий Седов]] (1909 г.) и хидрографските експедиции в [[Северен ледовит океан|Северения Ледовит океан]] през 1911-14 г. на кораба „Таймир“. След първото плаване по [[Северен морски път|Северния морски път]] за една навигацианавигация от ледоразбивача „Сибиряков“ през 1932 г. в Източносибирско море започват да се извършват регулярни търговски плавания.<ref name="bse"></ref>