Николай II (Русия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
Ред 23:
|майка= [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)| Дагмар Датска]]
}}
'''Николай II Александрович''' ({{lang-ru|Никола́и&#768; Алекса́ндрович Романов}}) е последният [[император на Русия]], [[цар на Полша]] и [[велик княз на Финландия]]. Той управлява от [[1894]] до принудителната си абдикация през [[1917]] година и е от династията [[Романови]]. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905–19071905 – 1907 г. и 1917 г., война с [[Япония]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Николай II е принуден да се отрече от престола по време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юли 1918 година. Канонизиран е от [[Руската православна църква]] през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд.<ref>[http://www.vsekiden.com/?p=39158 Реабилитираха последния руски цар]</ref>
 
== Детство и образование ==
Ред 65:
"При Николай II Русия се превърнала в аграрно-промишлена държава, градовете нараствали, строили се железопътни линии, нови предприятия. Императорът подкрепял решения, насочени към икономическа и социална модернизация, аграрната реформа на Столипин. Времето на управление на Николай II е най-динамичният период в нарастване числеността на руския народ през цялата му история. <…>
 
Националният доход на Русия, при най-занижени изчисления, нараснал от 8 милиарда рубли през 1894 година до 22–2422 – 24 милиарда през 1914 година, т.е. почти три пъти. Средният доход на глава от населението се удвоил. <…> Общите разходи за дела на общественото образование и култура нараснали 8 пъти.” <ref>Сп. „NB. Особое внимание“, 26.07.2011 г.[http://www.nb-media.ru/main.php?id=1&nid=4430]</ref> Императорът активно насърчавал развитието на руската култура, изкуство и наука. Така едно от първите действия на Николай II било да се отделят значителни средства за подпомагане на нуждаещите се учени, писатели и публицисти, както и техните вдовици и сираци (1895 година).
 
В „Царствование императора Николая II“ Сергей Сергеевич Олденбург доказва, че революцията през 1917 г. е прекъснала успешно нарастващото икономическо развитие на Русия: „за двадесетте години управление на император Николай II, Русия достигнала безпрецедентно ниво на материалното благополучие.“ <ref name=":1">„Царствование императора Николая II“ – Ольденбург Сергей Сергеевич</ref>
Ред 82:
 
== Семейство ==
Престолонаследникът Николай и принцеса Алиса Хесен-Дармщат се влюбили един в друг от първата си среща през 1884 година. Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. През следващите няколко години престолонаследникът Николай има връзка с известната по това време балерина от полски произход Матилда [[Матилда Кшесинская|Кшесинская]]. Тяхната любовна история се развива в периода 1892–18931892 – 1893 г, и е описана в дневниците и писмата на балерината.<ref>http://www.dailymail.co.uk/news/article-4337858/Teen-ballerina-s-diary-reveals-affair-Nicholas-II.html</ref> Въпреки това флиртът им приключва и скоро след смъртта на цар [[Александър III (Русия)|Александър]] III през [[1894]] г., Николай II се жени за [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Алиса фон Хесен-Дармщат]], която приема името Александра Фьодоровна.
 
Двамата изживяват един изключително щастлив брак, сключен по любов, което при монарсите е изключителна рядкост.
Ред 106:
По своя инициатива Александра Фьодоровна основала приюти, училища за медицински сестри и ортопедични клиники за болни деца. Друга нейна грижа била училището на народното изкуство.
 
Животът на царя и царицата бил проникнат не само от взаимна любов – тяхната обич към Русия била толкова силна, колкото и любовта им един към друг. „Не за себе си живеем, а за другите, за Родината“ – това са редове от писмо на Александра Фьодоровна. <ref>Боханов А.Н. Романовы. Сердечные тайны. – М.: Аст-Пресс, 2004.</ref>{{br}}
 
== Деца ==