Уикипедия

Синхронна машина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 104:
 
=== Пускане на синхронен двигател ===
Пускането на синхронният двигател e един от най-важните му режими на работа, имайки предвид че скоростта на въртене зависи от честотата на захранващото напрежение. Пускането с е сложно и от гледна точка на инерцията на ротора. При всички случаи е наложително плавно влизане в синхронизъм при пускане.При големите машини роторът се развърта от по-малък двигател до честота близка до синхронната.Ако няма такъв ,това може да стане чрез постепенно увеличаване на възбудителният ток докато честотите на въртене се изравнят.
 
'''Mдин=J∑dω/dt''',<br>
Ред 112:
Синхронният двигател се нуждае от възбуждане на постоянно магнитно поле. То става по няколко начина:
* Външно (независимо)
* Собствено (с възбудителна машина на вала на асинхронниясинхронния двигател )
* Самовъзбуждане (кондензаторни батерии)
* С постоянни магнити (много перспективно).
 
Синхронният двигател се нарича "синхронен", защото честотата на въртене на ротора е синхронна с въртящото се магнитно поле образувано от статорната намотка. При пускане той не може веднага да тръгне в синхронен режим. Обикновено в ротора му е монтирана успокоителна намотка, която се използвасъщопомага за развъртане в асинхронен режим и при намаляване на хлъзгането се пуска ток в работната роторна намотка и двигателят влиза в синхронизъм. В съвременните машини това става автоматично. Синхронната машина по същество една и съща машина като синхронен двигател и синхронен генератор. Големите синхронни двигатели са по-ефективни от асинхронните двигатели. Синхронният двигател, с възбуждане от постоянен ток, лесно може да промени фактора на мощността си като се промени тока на възбуждането. Направата на синхронни двигатели е по-сложна, отколкото направата на асинхронни двигатели, поради необходимостта от система за възбуждане. Преимуществото на синхронните двигатели с постоянни магнити е, че те не се нуждаят от ток за възбуждане.
 
=== Изисквания към възбуждането ===
Line 124 ⟶ 125:
Повечето съвременни синхронни двигатели използват неодимовите магнити. Това са постоянни магнити, направен от сплав на неодим, желязо и бор&nbsp;— Nd<sub>2</sub>Fe<sub>14</sub>B) или самарий-кобалт (Sm-Co) също така се използват постоянните магнити от типа Alni, AlNiCo и TiCoNao представляващи сплави на базата на Fe, Al, Ni, Co, Cu и Ti. Те се отличават с относително висока остатъчна намагнитеност Br и висока магнитна енергия (ВН)мах, нисък коефициент на температурни изменения - 0.02%/°С, висока точка на Кюри - 850°С и работна температура до 450°С. Тези характеристики ги правят незаменими при използуването им в електродвигатели измервателни прибори, прецизни акустични преобразуватели, сензорни и други устройства, Новите технологии при производството им, създадени при свръхналягане, лазерна заварка, уникален процес на намагнитване позволиха масовото им използване в синхронните двигатели (Permanent Magnetic Synchronous motor).
 
В последното десетилетие предпочитание се дава на високо енергийните магнити на основата на сплави от рядкоземни метали, имащи висококерцитивнависококоерцитивна сила. Това позволява значително да се подобри масогабаритния показател и да се получи по-висок въртящ момент, така и намаляване обема на статора. Самарий-кобалт (Sm-Co) и неодим-желязо-бор Nd<sub>2</sub>Fe<sub>14</sub>B (Nd-Fe-b) са най-разпространени материали за съвременни магнити.
==Вижте също==
* [[Електрически генератор]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Синхронна_машина“.