Размразяване при Хрушчов: Разлика между версии

Размразяването става възможно едва след смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година. Хрушчов осъжда Сталин<ref>Tompson, William J. ''Khrushchev: A Political Life''. New York: St. Martin's Press, 1995</ref> в своята „[[За култа към личността и неговите последици|тайна реч]]“ на [[20 конгрес на комунистическата партия на Съветския съюз]],<ref>Khrushchev, Sergei N., translated by William Taubman, ''Khrushchev on Khrushchev'', Boston: Little, Brown and Company, 1990.</ref><ref>Rettie, John. „How Khrushchev Leaked his Secret Speech to the World“, ''Hist Workshop J''. 2006; 62: 187 – 193.</ref>, а после сваля про-сталинистки настроените политици по време на борбата за власт в [[Кремъл]]. Терминът „о́ттепель“ идва от романа от 1954 година „Размразяването“ на [[Иля Еренбург]]<ref>[http://lib.ru/PROZA/ERENBURG/ottepel.txt Текст на руски език]</ref>, който е сензация по своето време. Размразяването при Хрушчов е подчертано при посещението му през 1954 г. в [[Пекин]], [[Китайска народна република]] и през 1955 година при посещението му в [[Белград]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]]. Отношенията с последната са влошени след [[разрива между Тито и Сталин]] през 1947 г. ПокъсноПо-късно същата година се среща с [[Дуайт Айзенхауер]], а кулминацията е посещението на Хрушчов в САЩ през 1959 година.

Размразяването на Хрушчов се заражда в скритата борба между помощниците на Сталин.<ref name=taubman/> Някои от главните лидери, командири в [[Червена армия|Червената армия]], като маршал [[Георгий Жуков]] и неговите верни офицери са имали сериозни търкания с тайните служби на Сталин<ref name=taubman/><ref name="volkogonov">Dmitri Volkogonov. Stalin: Triumph and Tragedy, 1996, ISBN 0-7615-0718-3</ref> На повърхността червенатаЧервената армия и съветското ръководство изглеждат обединени след победата във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Обаче, скритите амбиции на хората около Сталин, както и подозренията на самия Сталин, дават повод на Хрушчов да разчита само на няколко от тях. Те ще останат с него по време на цялата му политическа борба за власт.<ref name=volkogonov/><ref>Най-потайните хора (на руски език): Зенькович Н. Самые закрытые люди. Энциклопедия биографий. М., изд. ОЛМА-ПРЕСС Звездный мир, 2003 г. ISBN 5-94850-342-9</ref> Тази борба за власт е подготвяна тайно от Хрушчов, докато Сталин е все още жив,<ref name=taubman/><ref name=volkogonov/> и излиза на повърхността след смъртта му през март 1953 година.<ref name=volkogonov/> По това време хората около Хрушчов са поставени навсякъде в съветската йерархия, което му позволява да уволни или премахне своите главни опоненти и тогава да внесе някои промени в ригидната съветска идеология и йерархия.<ref name=taubman/>

Лидерството на Сталин достига нови крайности в управляването на хора на всички нива,<ref name=gulag>[[Александър Солженицин]]. [[Архипелаг Гулаг]].</ref> като [[Депортации на етноси в СССР|депортациите на етноси]], [[Ленинградско дело|Ленинградското дело]], [[Дело срещу лекарите|делото срещу лекарите]] и официална критика на писатели и други интелектуалци. В същото време милиони войници и офицери са видели Европа след Втората световна война и са станали наясно, че съществува друг начин на живот извън Съветския съюз. По заповед на Сталин мнозина са арестувани и наказани отново,<ref name=gulag/>, включително за атаките върху популярнияпопулярният маршал Георги Жуков и други висши генерали, които са надвишили ограниченията за получаване на награди, когато са плячкосвали Германия. Плячката е конфискувана от тайнияттайния апарат на Сталин, а маршал Жуков е понижен, унижен и изпратен на заточение, от туктака той се превръща в антисталинист.<ref>Georgy Zhukov's Memoirs: Marshal G.K. Zhukov, Memoirs, Moscow, Olma-Press, 2002</ref> Жуков изчаква смъртта на Сталин, която позволява на Хрушчов да върне Жуков обратно за нова политическа битка.<ref name=taubman/><ref name=strobe>Strobe Talbott, ed., Khrushchev Remembers (2 vol., tr. 1970 – 74)</ref>

ВременнияВременният съюз между Никита Хрушчов и маршал Георги Жуков се основава на тяхното подобносходно минало, интереси и слабости:<ref name=taubman/> и двамата са селяни, амбициозни, и двамата са били преследвани от Сталин, страхуват се от сталинистите и искат да променят нещата. Хрушчов и Жуков се нуждаят един от друг, за да премахнат враговете си в съветския политически елит.<ref name=strobe/><ref>Vladimir Karpov. (Руски източник: [http://militera.lib.ru/bio/karpov3/index.html Маршал Жуков: Опала, 1994]) Moscow, Veche publication.</ref>

През 1953 година Жуков помага на Хрушчов да елиминира [[Лаврентий Берия]],<ref name=taubman/>, тогава първи вицепремиер. Той е екзекутиран в Москва, както и някои други фигури вот кръга на Сталин. Скоро Хрушчов заповядва да се освободят милиони политически затворници от лагерите ГУЛАГ. Според някои автори при управлението на Хрушчов брояброят на затворниците в Съветския съюз се понижава от 13 на 5 милиона души.<ref name=gulag/>

Хрушчов също така издига и повишава [[Леонид Брежнев]],<ref name=strobe/> койтокогото довежда в Кремъл и го представя на Сталин през 1952 година<ref name=taubman/>. Тогава Хрушчов вкарва Брежнев в Политбюро и го прави началник на политическата дирекция на червенатаЧервената армия и флот, като постепенно го мести на няколко други силни позиции. Брежнев на свой ред помага на Хрушчов, като поддържа баланса на силите по време на някои критични конфронтацииконфликти с консервативните хардлайнери, включително при свалянето на просталинистки ориентираните политици, оглавявани от [[Вячеслав Молотов]] и [[Георгий Маленков]].<ref name=strobe/><ref>World Affairs. [http://www.u-s-history.com/pages/h1883.html Leonid Brezhnev].</ref>

Хрушчов изобличава Сталин в своята реч ''[[За култа към личността и неговите последици]]'', изнесена на затворена сесия на 20 конгрес на КПСС след полунощ на 25 февруари 1956 година.<ref name=factbook>Russian source: Factbook on the history of the Communist Party and the Soviet Union. [http://www.knowbysight.info/2_KPSS/08980.asp Справочник по истории Коммунистической партии и Советского Союза 1898 – 1991].</ref> В тази реч Хрушчов описва вредите, направенинанесени от [[култ към личността|култа към личността]] на [[Йосиф Сталин]], и репресиите, познати като [[Голяма чистка|голямата чистка]], в която са убити милиони и която травматизира много хора в Съветския съюз.<ref>{{cite news | last = Nikita Sergeyevich Khrushchev, First Secretary, Communist Party of the Soviet Union | title = On the Personality Cult and its Consequences | publisher = Special report at the 20th Congress of the Communist Party of the Soviet Union |date=February 24 – 25, 1956 | url = http://www.uwm.edu/Course/448-343/index12.html|accessdate = 2006-08-27}}</ref>

След изнасянето на речта тя започва да се разпространява официално от 5 март 1956 година в по-кратка форма сред членовете на Комунистическата партия из СССР.<ref name=taubman/> Тогава Хрушчов започва вълна отна рехабилитацияреабилитации, която официално връща репутацията на милиони невинни жертви, които са убити или затворени по време на Голямата чистка на Сталин.<ref name=factbook/> Освен това по официални и неофициални канали се правят колебливи опити за отслабването на ограниченията на [[свобода на словото|свободата на словото]], които има по време на управлението на Сталин.<ref name=taubman/>

Речта на Хрушчов от 1956 година е най-силниясилният опит изобщо в СССР да се направи политическа промяна,<ref name=taubman/> по това време след десетилетия страх от управлението на Сталин, което отнема хиляди невинни животи.<ref>Stalin's Terror: High Politics and Mass Repression in the Soviet Union by Barry McLoughlin and Kevin McDermott (eds). Palgrave Macmillan, 2002, [http://books.google.com/books?id=8yorTJl1QEoC&pg=PA6&ots=IOh_JSgyB0&dq=the+communist+elites+were+not+the+main+victims.&ie=ISO-8859-1&sig=dPGlm6GphRec7dkugH2rZooFafM p. 6]</ref> Речта на Хрушчов ие публикувана извън СССР само след няколко месеца,<ref name=taubman/> а неговите инициативи за отваряне и либерализиране на страната изненадват света. Речта на Хрушчов разгневява мнозина от неговите могъщи врагове, като по този начин предизвика нова борба за власт в КПСС.

Хрушчов използва маршал Георгий Жуков отново. Той е спасен от няколко силни действия на подкрепа, особено силна от страна на Жуков и Анастас Микоян.<ref name="autopsy">Volkogonov, Dmitri Antonovich (Author); Shukman, Harold (Editor, Translator). ''Autopsy for an Empire: the Seven Leaders Who Built the Soviet Regime''. Free Press, 1998 (Hardcover, ISBN 0-684-83420-0); (Paperback, ISBN 0-684-87112-2)</ref> На извънредна сесия на Централния комитет в края на юни 1957 година Хрушчов нарича опонентите си антипартийна група<ref name=factbook/> и печели вота, който потвърждава неговата позиция на първи секретар.<ref name=taubman/> След това той изгонва Молотов, Каганович и Маленков от Секретариата и накрая от самата комунистическа партия.

Въпреки неговата непоследователна либерализация в областта на музиката, речите му не говорят толкова за „ограничения“, колкото за „увещания“<ref name="Schwarz" />. Хората на Авториизкуството и особено музиканкимузикантите получават достъп до ресурси, които преди това са били цензурирани или недостъпни преди реформите на Хрушчов. Например някои композитори от това време получават достъп до партитури на композитори като [[Арнолд Шьонберг]] и [[Пиер Булез]], вдъхновявайкивдъхновяват се от тях и имитирайкиимитират технитехните по-раннирано скрити партитури.<ref name=Schmelz>{{cite book|last=Schmelz|first=Peter|title=From Scriabin to Pink Floyd The ANS Synthesizer and the Politics of Soviet Music between Thaw and Stagnation|year=2009|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|pages=254 – 272}}</ref>

В резултат на това, че съветските композитори получават достъп до нови произведения и имат свобода на изразяването, в края на 50-те се появяват две групи. Едната е главно с „официална“ музика, която е „санкционирана, подхранена и подкрепена от съюза на композиторите“. Втората група пише „неофициална“, „лява“, „авангардна“ или „ъндърграунд“ музика, белязана от общото състояние на опозицията против Съветския съюз. Въпреки че двете групи се разглеждат като взаимозависими, мнозина считат неофициалната музика за по-независима и политически влиятелна от официалната в контекста на размразяването.<ref name=McBurney>{{cite book|last=McBurney|first=Gerald|title=Soviet Music after the Death of Stalin: The Legacy of Shostakovich|year=123 – 124|publisher=Oxford University Press Inc.|location=Oxford|pages=123 – 124}}</ref>

Смъртта на Сталин през 1953 г. и 20-яят конгрес на КПСС през февруари 1956 г. имат огромно влияние в Източна Европа. Подобни размразявания всъщност предхождат конгреса в Унгария, Полша, България и ГДР, а по-късно се разрастватразвиват за кратко в Чехословакия и в Китай на Мао. С изключение на архаично сталинистка и антититоистка Албания, Румъния е единствената страна, където интелектуалците избягват откритата борба с режима, повлияни частиотчасти от липсата на по-ранни бунтове в следвоенна Румъния, които биха принудили режима да направи отстъпки.<ref>Johanna Granville, [http://www.scribd.com/doc/17679545/DejAVu-Early-Roots-of-Romanias-Independence-by-Johanna-Granville "''Dej''-a-Vu: Early Roots of Romania's Independence,"] ''East European Quarterly'', vol. XLII, no. 4 (Winter 2008), pp. 365 – 404.</ref>

[[File:Dwight Eisenhower Nikita Khrushchev and their wives at state dinner 1959.png|thumb|left|250px|ляво на дясно: [[Нина Кикарчук]], [[Мейми Айзенхауер]], [[Никита Хрушчов]] и [[Дуайт Айзенхауер]] на държавна вечеря през 1959]][[File:John Kennedy, Nikita Khrushchev 1961.jpg|thumb|250px|Среща на Хрушчов с американския президент [[Джон Кенеди]] през 1961]] На запад размразяването на Хрушчов е познато като временно размразяване на леденото напрежение между САЩ и СССР по време на [[Студена война|Студената война]]. Напрежението намалява поради процеса на десталинализация, който Хрушчов започва в СССР, и теорията за [[мирно съвместно съществуване|мирното съвместно съществуване]], както и поради внимателното поведение и мирните преговори от страна на американския президент [[Дуайт Айзенхауер|Айзенхауер]]. Например двамата лидери се опитват да постигнат мир, като посещават [[Женевска конференция|Женевската конференция през 1955]] г. и развиват политиката за отворени небеса и споразумение за въоръжението. Нагласите на лидерите позволяват, както го казва Хрушчов, „да се разчупи леда“.

Този дух на сътрудничество е сериозно застрашен от [[Инцидент с U-2 (1960)|инцидента със свалянето на американския шпионски самолет U-2]]. Съветското представяне на сваления пилот Гари Пауърс на парижката мирна конференция през май 1960 г. и отказаотказът на Айзенхауер да се извини допринасят значително за края на този етап. Впоследствие през 1961 година Хрушчов одобрява построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]].

По-нататък положението се влошава поради [[Кубинска ракетна криза|Кубинската ракетна криза]] от 1962 година. По това време в съветските и международни медии се афишират две напълно противоположни картини на реалността, докато светасветът е на ръба на [[ядрена война]]. Макар че директната комуникация между Хрушчов и Джон Кенеди<ref>Kennedy, Robert F. Thirteen Days: A Memoir of the Cuban Missile Crisis; ISBN 0-393-31834-6.</ref> помага да се сложи край на кризата, политическияполитическият образ на Хрушчов на Запад става негативен.

Шестият световен фестивал за младежи и студенти отваря очите и очитеушите на много хора в Съветския съюз. Много нови социални тенденции произтичат от този фестивал. Много руски жени започват любовни връзки с мъже от цял свят, посещаващи страната, което води до така наречения „вътрешен бейби бум“ в [[Москва]] и [[Ленинград]]. Фестивалът внася също така нови стилове, мода, които още повече разпространяват младежката субкултура наречена „[[стиляги]]“. Фестивалът също така „революционизира“ подземната търговия с валута и засилва черния пазар.

Хрушчов най-накрая освобождава милиони селяни, а по негова заповед съветското правителство им дава паспорти и идентификациидокументи, като това им позволява да се преместят от бедните села в големите градове. Започва строене през 50-те и 60-те години на масови жилищни обекти, известни като [[хрущьовка]]. Милиони евтини и основнинепретенциозни жилищни блокове от нисък клас са построени из целия Съветски съюз, за да се поеме голямата миграция, когато безимотните селяни се преместват в градовете. Преместването предизвиква драматична промяна в демографската картина на СССР, която завършва със започналото разпадане на [[селячество]]то като група в Русия.

През 1959 г. в Москва гостува [[Американско национално изложение]], което цели да покаже продуктивността и просперитета на САЩ. Скритата цел на американците е да накарат Съветския съюз да намали производството си на продукти от тежката индустрия. Ако Съветския съюз започне да влага своите ресурси в произвеждането на стоки за консумиране, това също би означавало намаляването на материалите за оръжия. Приблизително около 20 милиона граждани на СССР виждат 23 американски изложения за период от 30 години.<ref name="Richmond, Yale 2009">Richmond, Yale, „The 1959 Kitchen Debate (or, how cultural exchanges changed the Soviet Union),“ Russian Life 52, no. 4 (2009), 47.</ref> Тези изложения са част от културно споразумение, създадено между САЩ и СССР, за да утвърди дългосрочна обмяна на опит в областта на науката, технологията, земеделството, медицина, общественото здраве, радиото, телевизията, публикациите, правителство, младежите, атлетите, изследователите, филмите, културата и туризма.<ref>Richmond, Yale, „The 1959 Kitchen Debate (or, how cultural exchanges changed the Soviet Union),“ Russian Life 52, no. 4 (2009), 45.</ref> Влиянието на европейската и западната културикултура смущава ситуацията, породена от [[Студена война|Студената война]], като съветскиясъветският народ е изложен на нов начин на живот.<ref>Brusilovskaia, Lidiia, „The Culture of Everyday Life During the Thaw,“ Russian Studies in History 48, no. 1 (2009) 19.</ref> Чрез игралните филми от САЩ, гледащите научават за друг начин на живот, начин на живот, където стоенето на опашки, за да се купи храна или да се наеме апартамент, не съществуват.<ref name="Richmond, Yale 2009"/>

Кухненският дебат на изложението в Москва от 1959 година кара Хрушчов да се опитва да достигне до западното потребление. „Режима„Режимът на Хрушчов беше обещал изобилие, за да осигури своята легитимност“.<ref>Reid, Susan, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ Slavic Review 61, no. 2 (2002), 242.</ref> Идеологията относноза строга функционалност на материалните блага се развива в по-свободен възглед за потребление. Американския социолог Давид Ризман представя термина „Операция Изобилие“, също познат като „Найлонова война“, който предсказва, че „руския„руският народ няма дълго да търпи управници, които им дават танкове и шпиони вместо прахосмукачки и козметични салони“.<ref>David Riesman as quoted in Reid, Susan, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ Slavic Review 61, no. 2 (2002), 222.</ref> Руснаците ще трябва да произвеждат повече потребителски стоки, за да успокоят масовото неудовлетворение. Теорията на Ризман намира своето доказателство до определена степен и това се вижда по съветската култура, която се променя, за да включи производството на стоки за бита като прахосмукачки, перални и шевни машини. Тези стоки са специално насочени към жените в СССР с идеята, че ще ги освободят от тежестите, които поемат в дома си. Освен това интересажеланието даза сепромяна заменина западния образ за старомодната руска жена води до културнокултурното приемане на продукти за красота. Съвременната (според тогава) руска жена иска дрехидрехите, козметикакозметиката и прическиприческите, които са подна ръка иразположение на западните жени. При размразяването магазините за красота продават козметика и парфюми, които преди това са били достъпни за кралски особи, а сега стават достъпни за обикновените жени.<ref>Reid, Susan, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ Slavic Review 61, no. 2 (2002), 233.</ref>

==== ОтговораОтговорът на Хрушчов ====

Хрушчов отговаря на консуматорството по-дипломатично, отколкото прави това що се отнася до културната консумация. За американския джаз Хрушчов казва: „Не харесвам джаза. Когато чуя джаз все едно имам газове в стомаха. Свикнах да мисля, че това е страничен шум по радиото“. <ref name="Johnson, Priscilla 1965">Johnson, Priscilla, Khrushchev and the Arts (Cambridge: The M.I.T. Press, 1965), 102.</ref> По отношение на завършващите художници по време на размразяването, Хрушчов казва: „Докато аз съм председател на Съвета на министрите, ние ще подкрепяме автентичното изкуство. Няма да даваме и копейка за картини, рисувани от задници“.<ref name="Johnson, Priscilla 1965"/> В сравнение с това потреблението на материални стоки се приема за мярка за икономически успех. Хрушчов казва: „Ние произвеждаме все по-голямо количество от всички видове потребителски стоки. В същото време не трябва да насилваме неоправдано темпото по отношение на намаляването на цените. Не искаме да намалинамалим цените до такава степен, че да има опашки и черен пазар“.<ref>Reid, Susan, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ Slavic Review 61, no. 2 (2002), 237.</ref> Преди това прекомерното потребление при комунизма е разгледаноразглеждано като вредно за общото благо. Сега, за потребителя не е достатъчно за потребителя стоките да станат по-достъпни, сега също такаи трябвакачеството тяхнотоим качествототрябва да бъдесе подобреноподобри.<ref>Reid, Susan, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ Slavic Review 61, no. 2 (2002), 228.</ref> Получава се и недоразумение относно качеството на стоките за потребление поради рекламната роля в пазара. Рекламата контролира продажбите, като увеличава привлекателността на излишните, неотговарящи на стандартите стоки.<ref>McKenzie, Brent, “The 1960s, the Central Department Store and Successful Soviet Consumerism: the Case of Tallinna Kaubamaja—Tallinn’s „Department Store“, “International Journal of Interdisciplinary Social Sciences 5, no.9 (2011), 45.</ref>

Корените на потреблението идват още от 30-те години. През 1935 година във всеки съветски град-столица на република се изгражда огромен универсален магазин.<ref>McKenzie, Brent, “The 1960s, the Central Department Store and Successful Soviet Consumerism: the Case of Tallinna Kaubamaja—Tallinn’s „Department Store“, “International Journal of Interdisciplinary Social Sciences 5, no.9 (2011), 41.</ref> Универсалните магазини се възприемат като символ на съветския икономически успех. По времето на Хрушчов търговията на дребно взема връх, като съветските универсални магазини [[Главен универсален магазин|ГУМ]] и [[Централен универсален магазин (Москва)|ЦУМ]] (по подобен начин работят и магазините в България, виж [[ЦУМ]]), и двата разположени в Москва, започват да се фокусират върху търговията и социалните взаимодействия.<ref>McKenzie, Brent, “The 1960s, the Central Department Store and Successful Soviet Consumerism: the Case of Tallinna Kaubamaja—Tallinn’s „Department Store“, “International Journal of Interdisciplinary Social Sciences 5, no.9 (2011), 42.</ref> Потреблението лежи в сърцето на социалните, културните и икономически реформи, които се случват по време на размразяването на Хрушчов, които реформи обективно се показват чрез желанието на Съветския съюз за просперитет.

На 31 юли 1957 година комунистическата партия се произнася относно увеличаването на жилищното строителството, а Хрушчов започва планове за строене на лични апартаменти, които се отличават от старите комунални апартаменти. Хрушчов казва, че е важно „не само да се осигурят на хората добри домове, но също така да бъдат научени...да живет добре.“ Той вижда високия стандарт на живот като предпоставка, водеща по пътя на прехода към пълен комунизъм, и вярва, че частните апартаменти ще спомогнат за това.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 295.</ref> Въпреки че размразяването маркира времето на отвореност и либерализация главно в обществената сфера, появата на частните жилища позволява ново разбиране на частната сфера на съветския живот.<ref>Susan E. Reid, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ ''Slavic Review'' 61 (2002), 244.</ref> Това води до промяна на идеологията, която трябва да намери ново място на жените, които традиционно са асоциирани с дома, а също така и на потреблението на стоки, за да създаде добре уреден „съветски“ дом.

==== ИзместванеОттегляне от колективните жилища ====

Политиката на Хрушчов показва интерес в посока на възстановяване на дома и семейството след унищоженията през Втората световна война. Съветската реторика илюстрира това като измества ударението от тежката индустрия към значението на потребителските стоки и жилищата.<ref>Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,” ''Slavic Review'' 61.2 (2002): 115 – 16.</ref> Седем годишнияСедемгодишният план, започнат през 1958 година, обещава да се построяят 12 милиона градски апартамента и 7 милиона селски къщи.<ref>Lynne Attwood, „Housing in the Khrushchev Era“ in ''Women in the Khrushchev Era'', Melanie Ilic, Susan E. Reid, and Lynne Attwood, eds., (Houndmills: Palgrave Macmillan, 2004), 177.</ref> Заедно с увеличения брой частни апартаменти се променят и нагласите към семейството. Предишната съветска идеология презира концепциите за традиционното семейство, особено при управлението на Сталин, който създава визия за голямо, колективно семейство под управлението на бащата. Новото наблягане на частните жилища създава надежда, че частничастният живот ще осигури бягство от натовареността на обществения живот и окото на правителството.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 289.</ref> Хрушчов представя идеологиятаа, че частниячастният живот е ценен и в крайна сметка цел на социалното развитие.<ref>Iurii Gerchuk, „The Aesthetics of Everyday Life in the Khrushchev Thaw in the USSR (1954 – 64)“ in ''Style and Socialism: Modernity and Material Culture in Post-War Eastern Europe'', Susan E. Reid and David Crowley, eds., (Oxford: Berg, 2000), 88.</ref> Новата политическа реторика относно семейството представя отново идеята за ядренотонуклеарното семейство и, правейкипо това,този начин затвърждава идеята, че жените са отговорни за вътрешното царство и управлението на дома.

Признавайки необходимостта от ново изграждане на семейството в следвоенните години, Хрушчов приема политики, които се опитват да изградят отново по-конвеционално домашно пространство, отдалечавайки се от политиките на своите предшественици, а повечето от политиките на Хрушчов са насочени към жените.<ref>Natasha Kolchevska, „Angels in the Home and at Work: Russian Women in the Khrushchev Years,“ ''Women's Studies Quarterly'' 33 (2005), 115 – 17.</ref> Въпреки че са активна част от работната сила, условиятаположението зана жените сасе определяниразглежда от западния капиталистически свят като белег за „изостаналостта“ на Съветския съюз. Тази идея идва от традиционния марксизъм, който открива корените на вкорененатаприсъщата вна жената изостаналост във факта, че тя е вързана за дома. Ленин говори за жените като за „домашни роби“, които ще останат в килия, докато домакинската работа остава една дейност за физическина лицалицата вътре в дома. Предишното премахване на частните домове и отделната кухня е опит да се промени домашниядомашният режим, който приклещва жените. Вместо това правителството се опитва да създаде обществени столове, обществени домакинства и колективно отглеждане на деца. Тези програми, които изпълняват първоначалните принципи на марксизма, срещат широка съпротива у традиционно мислещите жени.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 291 – 94.</ref>

През март 1958 година Хрушчов говори пред Върховния съвет за срамасмущаващия факт, че общественотообществото възприемане навъзприема съветската жена като нещастнанещастно жена,прикрепена изпаднала вкъм редицитекатегорията на ръчния работниктруд.<ref>Susan E. Reid, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ ''Slavic Review'' 61 (2002), 224.</ref> Новите лични жилища осигуряват отделни кухни за първи път за много от семействата. Новите технологии в кухнята се асоциират с проектите за модернизация в ерата на „мирното съревнование“ на Студената война. По това време главното съревнование между САЩ и Съветския съюз е битката за осигуряване на по-добро качество на живот.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 289 – 95.</ref> През 1959 година на американското национално изложение в Москва, американскияамериканският вицепрезидент Ричард Никсън, стоящ пред образец на съвременна американска кухня, обявява превъзходството на капиталистическата система. ПознатПозната като „Кухненския дебат“, размяната на реплики между Никсън и Хрушчов замъглявапредвещава идеята на втория за повишено внимание към нуждите на жените, особено чрез създаването на модерни кухни. Докато потвърждава своето отдаване на идеята за повишаване на жизнения стандарт, Хрушчов асоциира прехода към комунизъм с изобилие и просперитет.<ref>Susan E. Reid, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ ''Slavic Review'' 61 (2002), 223 – 24.</ref>

Третата партийна програма от 1961 г., определящият документ за политиките на Хрушчов, свърза социалния прогрес с технологичния, особено технологичния прогрес в дома. Хрушчов говори за посвещаваневнимание накъм повишаването на производството на потребителски стоки, особено на домакински стоки и уреди, които биха понижили интензивността на домашния труд. Кухнята е определена като „работилница“, която се опира на „правилната организация на труда“, за да може той да бъде ефективен. Създавайки това, което се приема за най-добрите условия за женски труд в кухнята, съветското правителство се опитва да гарантира, че съветската жена ще бъде способна да продължи даработида работи в и извън дома. Въпреки повишаващите се изисквания на домашния труд от жените се очаква да продължат да работят извън дома, за да поддържат националната икономика и да изпълняват идеалите за напълно развития съветския индивид.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 290 – 303.</ref>

По това време жените са наводнени с брошури и списания, които гъмжат от съвети за това как най-добре да се управлява домакинстводомакинството. Тази литература подчертава предимствата на простотата и ефикасността.<ref>Susan E. Reid, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ ''Slavic Review'' 61 (2002), 244 – 49.</ref> Мебелировката е проектирана да пасва на средната височина на московските жени, като се набляга на модернимодерния, прост стил, който позволява ефикасно масово производство. Разбира се в новопостроените апартаменти от времето на Хрушчов, отделнатаотделните кухнякухни рядко са изградени по стандартите, описвани от правителствената реторика. Осигуряването на напълно оборудвани кухни е твърде скъпо и времеемко, за да бъде реализирано при условиетоусловията на масово строителство на апартаменти.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 315.</ref>

Аеродинамичният, простосемпъл дизайн и естетика на кухнята есе повишенналага чрези в останалата част на дома.<ref>Susan E. Reid, „The Khrushchev Kitchen: Domesticating the Scientific-Technological Revolution,“ ''Journal of Contemporary History'' 40 (2005), 308 – 309.</ref> ПредишнияПредишните стилстилове есе определенопределят като дребнобуржоазендребнобуржоазни, когатослед като Хрушчов идва на власт.<ref>Susan E. Reid, „Women in the Home“ in ''Women in the Khrushchev Era'', Melanie Ilic, Susan E. Reid, and Lynne Attwood, eds., (Houndmills: Palgrave Macmillan, 2004), 153.</ref> Хрушчов осъжда украсения стил на високия Сталинизъмсталинизъм зазаради неговото прахосничество.<ref>Susan E. Reid, „Destalinization and Taste, 1953 – 1963,“ ''Journal of Design History'', 10 (1997), 177 – 78.</ref> При подреждането на дома по време на размразяването се набляга на това, което е просто и функционално,; на тези елементи, които могат лесно да бъдат масово произвеждани. Хрушчов насърчава културакултурата на масовамасово потребление и публично обявява, че потреблението на човек в Съветския съюз ще превиши това в САЩ. Въпреки това потреблението на стоки в СССР се състои в такива стоки, на които липсват декоративнитедекоративни качества и често са с лошо качество изобщо, което говори за общество, което набляга главно на продукцията, а не на потреблението.<ref>Susan E. Reid, „Cold War in the Kitchen: Gender and the De-Stalinization of Consumer Taste in the Soviet Union under Khrushchev,“ ''Slavic Review'' 61 (2002), 216 – 243.</ref>

== Свалянето на Хрушчов и краякраят на реформите ==

И културното, и политическото размразяване приключват заедно със свалянето на Хрушчов като съветски лидер през октомври 1964 година и с идването на власт на [[Леонид Брежнев]] като [[генерален секретар на ЦК на КПСС]] през същата година. Когато Хрушчов е свален, [[Алексей Косигин]] заема позицияпозицията на Хрушчовму като съветски премиер,<ref name=factbook/> но [[Съветска икономическа реформа (1965)|реформите му]] не са успешни и консервативните комунисти, водени от Брежнев, блокират всевсеки опит за реформи след този на Косигин.

Брежнев започва своята кариера като генерален секретар на КПСС с [[процес Синявски-Даниел|процеса Синявски-Даниел]] през 1965,<ref name=factbook/> който показва установяването на авторитарна идеология. След това той одобрява инвазията в [[Чехословакия]] през 1968 година, известна като [[Пражка пролет]], и приключвастига сдо Войната в Афганистан, чийто край е след неговата смърт. Брежнев установява авторитарен режим, който трае през целия му останал живот и живота на други двама негови наследници – [[Юри Андропов]] и [[Константин Черненко]].<ref name=factbook/>

Много историци сравняват размразяването при Хрушчов и неговите огромни усилия за промяна на съветското общество и отдалечаване от неговото минало с тези на перестройката и гласността на Горбачов<ref name=factbook/> през 80-те години. Въпреки че водятръководят Съветския съюз в различни ериепохи, и Хрушчов, и Горбачов започват драматични реформи. Усилията и на двамата траят само няколко години, техните усилияи са подкрепениподкрепяни от хората, адокато имхардлайнерите се оказваоказват съпротива. отИ хардлайнерите. Дваматадвамата лидери са отстранени от власт, макар и с различни резултати за страната им. [[Михаил Горбачов]] нарича постиженията на Хрушчов забележителни; итой гохвали поздравяваречта за неговата речму от 1956 година, но смята че неговитереформите реформиму не са успели.<ref name=mikhail/>