Разлика между версии на „Мишо Хаджийски“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Таврийски българи, ползвайки HotCat)
 
== Биография ==
Роден е през 1916 година в едно от селата на таврийските българи - – [[Инзовка]] (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През [[1917]] г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. [[Петербург]]). По време на големия глад през [[1921]] г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си - – Иван Хаджийски.
 
В [[1930]] година завършва прогимназия в Инзовка, а през [[1933]] г. - – Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на [[български език]]. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през [[1937]] година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
Роден е през 1916 година в едно от селата на таврийските българи - [[Инзовка]] (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През [[1917]] г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. [[Петербург]]). По време на големия глад през [[1921]] г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си - Иван Хаджийски.
 
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942- – 1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите„Българите в Украйна"Украйна“ из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия). Хаджийски се установява в Белоградчик, откъдето е съпругата му.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 108}}</ref>
В [[1930]] година завършва прогимназия в Инзовка, а през [[1933]] г. - Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на [[български език]]. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през [[1937]] година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Девестосептемврийския преврат]] Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944- – 1950. София, 1995, с. 37.</ref> На [[26 септември]] [[1944]] г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
През юни [[1941]] г. е мобилизиран в съветската армия. Докато частта му се сформира, е пленен, но впоследствие бяга и се добира до родното си село. През [[1942]] година успява да достигне до [[България]], където приема за своя основна цел да запознае българската общественост с положението, в което се намират таврийските българи и българите в Украйна като цяло по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През периода 1942-1944 г. Мишо Хаджийски изнася сказки на тема "Българите в Украйна" из цялата страна, застъпва се за българите от Таврия и [[Бесарабия]], откарани на работа в [[Германия]], инициатор е за създаването на Институт за опознаване на Таврия, в който влизат учени като проф. [[Стоян Романски]], проф. [[Борис Йоцов]] и [[Петър Динеков]], писатели като [[Ангел Каралийчев]], [[Стилиян Чилигиров]], [[Никола Фурнаджиев]], литературният критик [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], публицисти, общественици и други. Наред с това М. Хаджийски пише редица статии в българския периодичен печат, обръща се към българските държавни инситуции с молба да спомогнат за преселването на българите в Таврия в България. През [[1944]] г. 1500 таврийски българи заедно с Мишо Хаджийски пристигат в България и са заселени главно в [[Добруджа]] (през [[1945]] г. по съветско искане почти всички са върнати в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и изселени в Средна Азия).
 
== Писателска дейност ==
След [[Деветосептемврийски преврат|Девестосептемврийския преврат]] Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 37.</ref> На [[26 септември]] [[1944]] г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
Мишо Хаджийски публикува първите си творби на страниците на българския периодичен печат в Украйна. В 1936 година излиза първият му разказ – - "Мост"„Мост“. В [[1938]] г. е издаден на български език сборникът му с разкази "Разлив"„Разлив“. На следващата година написва пиесата "Бановите„Бановите дворища"дворища“, поставена от Българския държавен театър в [[Одеса]] и придружава театъра по време на турнетата му из българските селища в тогавашната Украинска съветска република, а след лятото на 1940 година - – и в присъединената към СССР Бесарабия. През [[1940]] година в [[Киев]] е издаден сборникът му с разкази "Нощите„Нощите край Лозоватка"Лозоватка“, година по-късно - – репортажната му книга – -„Из "Из Бесарабия"Бесарабия“.
 
След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. "Днес"„Днес“, сп. "Просвета"„Просвета“, в. Зора", сп. "Отец„Отец Пайсий"Пайсий“ и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България – - "Пуста„Пуста чужда чужбина"чужбина“, сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга – - "Българи„Българи в Таврия"Таврия“, в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга – -„Стара "Стара Таврия"Таврия“, както и планове и чернови за два романа.
== Писателска дейност ==
 
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край - – преселването на българите в Таврия през [[1861]]- – [[1862]] г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия - – факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател [[Александър Миланов]] да озаглави предговора към последната издадена книга на Мишо Хаджийски („Пуста чужда чужбина“, София 1994): "''А можел е да стане Таврийският Йовков''".
Мишо Хаджийски публикува първите си творби на страниците на българския периодичен печат в Украйна. В 1936 година излиза първият му разказ - "Мост". В [[1938]] г. е издаден на български език сборникът му с разкази "Разлив". На следващата година написва пиесата "Бановите дворища", поставена от Българския държавен театър в [[Одеса]] и придружава театъра по време на турнетата му из българските селища в тогавашната Украинска съветска република, а след лятото на 1940 година - и в присъединената към СССР Бесарабия. През [[1940]] година в [[Киев]] е издаден сборникът му с разкази "Нощите край Лозоватка", година по-късно - репортажната му книга - "Из Бесарабия".
 
След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. "Днес", сп. "Просвета", в. Зора", сп. "Отец Пайсий" и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България - "Пуста чужда чужбина", сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга - "Българи в Таврия", в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга - "Стара Таврия", както и планове и чернови за два романа.
 
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край - преселването на българите в Таврия през [[1861]]-[[1862]] г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия - факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател [[Александър Миланов]] да озаглави предговора към последната издадена книга на Мишо Хаджийски („Пуста чужда чужбина“, София 1994): "''А можел е да стане Таврийският Йовков''".
 
== Литература ==
 
* Миланов, Александър. А можел да стане таврийският Йовков. Предговор към Мишо Хаджийски, Пуста чужда чужбина, София 1994
* Рацеева, Елена. Писателят Мишо Хаджийски, в: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.8, Велико Търново 2004, с. 119- – 130
* [http://litmisto.org.ua/?p=25878 Прозата на Мишо Хаджийски – човекът в контекстите на патриархалното и историческото битие] Цанов, С.М.
 
 
== Външни препратки ==
* [http://doc.hit.bg/tav.html Писмо от българската легация в Букурещ с информация за М. Хаджийски - – 1942]
 
* [http://doc.hit.bg/tav.html Писмо от българската легация в Букурещ с информация за М. Хаджийски - 1942]
 
{{СОРТКАТ:Хаджийски, Мишо}}