Уикипедия

Збигнев Херберт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Писател
| име = Збигнев Херберт
| име-оригинал = Zbigniew Herbert
| снимка = Zbigniew Herbert.jpg
Line 9 ⟶ 8:
| работил = писател
| националност = {{Полша}}
| период = 1950- – 1998 г.
| жанрове = стихотворение, есе
| теми =
Line 25 ⟶ 24:
| бележки =
}}
'''Зби&#768;гнев Боле&#768;слав Ри&#768;шард Хе&#768;рберт''' ({{lang-pl| Zbigniew Bolesław Ryszard Herbert }}) е [[поляци|полски]] [[поет]], [[есеист]], [[драматург]]. Херберт е създател на литературния персонаж ''Пан Когито (Pan Cogito)'' - – личност, оплетена в мрежите на съвременността, но и с дълбоки корени в европейската култура и духовност. През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-много превежданите полски поети, носител е на най-авторитетните международни литературни награди, многократно е номиниран за [[Нобелова награда]]. Херберт е кавалер на [[Орден на Белия орел|Ордена на Белия орел]]. През 2007 г. Сеймът на [[Република Полша]] приема постановление, с което определя 2008 г. за ''Година на Херберт''<ref>[http://culture.pl/pl/artykul/rok-zbigniewa-herberta Rok Zbigniewa Herberta], culture.pl, 2007/12/04 (посетен на 24.04.2014 г.)</ref>.
 
== Биография ==
=== 1924- – 1956 ===
Поетът е роден на 29 октомври 1924 г. в семейството на Болеслав Херберт и Мария, с моминско име Каняк.<ref>Andrzej Solarz, [http://www.24ikp.pl/skarby/ludzie/przyjaciele/herbert_zbigniew/art.php Биография на Херберт], 24ikp.pl, посетен на 24.04.2014 г.</ref> Води потеклото си от [[Англия]] (предполага се, че негов далечен родственик е английският поет от XVII век Джордж Хърбърт). Бащата на поета (по майчина линия половин [[арменци|арменец]]<ref> На арменката Мария от рода Балабанови Херберт посвещава стихотворението си „Баба“. Спомня си за нея и в статията под заглавие „Ormiańska babcia“, публикувано в ''Zeszyty Literackie'' 2 (94) 2006.</ref>), е участник в Полските Легиони през [[Първата световна война]], има юридическо образование и до 1939 г. работи като директор на банка в Лвов. Майката на поета произхожда от заможен род.
 
Line 35 ⟶ 34:
Херберт следва в краковската Търговска академия, която през 1947 г. завършва с диплома за магистър по икономика, освен това слуша лекции в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] и в Художествената академия. Продължава образованието си по право в [[Университет „Николай Коперник“|Торунския университет „Николай Коперник“]], където през 1949 г. получава степента магистър по право. Същата година записва философия и посещава лекциите на проф. Хенрик Елзенберг, виден изследовател в областта на етиката и теорията на ценностите, специалист по антична философия. Заниманията с тези „класически дисциплини“ изграждат интелектуалната основа за бъдещото творчество на Херберт, а духовната връзка с Елзенберг дооформя личността му.
 
От 1948 г. Херберт живее в [[Сопот (Полша)|Сопот]]. Издържа се с различни професии – редактор на в. „Търговски преглед“, чиновник в Полската народна банка в [[Гдиня]]. В бюрото на [[Гданск]]ата секция на Съюза на полските писатели (1949- – 1950) се запознава с Халина Мишолкова – любов, продължила до 1957 г. През 1948 г. става кандидат-член на Съюза на полските писатели, напуска го през 1951 г. Приет е отново през 1955 г.
 
През 1949 г. се премества в [[Торун]]. Работи в Областния музей и като учител в основно училище. През есента на 1951 г. се премества във Варшавския университет, където за известно време продължава философското си образование. Отначало живее в мизерни условия във варшавското предградие Брвинов, а от декември 1952 до януари 1957 г. - – в апартамент във [[Варшава]] заедно с други 12 наематели.
 
Опитва се да се издържа с писане, заобикаляйки официалното литературно течение, впрегнато в служба на политическата пропаганда. Херберт е сред малцината, които не се поддават на изкушението за бърз дебют и кариера, тъй като цената е присъединяване към кръга на писателите-панегиристи по време на [[сталин]]ския режим. Публикува театрални рецензии и отзиви за музикални събития и изложби, без да се съобразява с критериите на соцреализма. През 1948 г. публикува в „Седмичник на Крайбрежието“ цикъла „Поетика за лаици“. Под псевдонима Патрик печата в „Слово Повшехне“ (1949- – 50) и в краковския „Тигодник Повшехни“, а под псевдонима Болеслав Хертински —– в „Пшегльонд Повшехни“ на отците йезуити (1952). От 1950 до 1953 г. като Стефан Марта публикува в „Днес и утре“ на Дружеството ПАКС. Тези периодични издания представляват различни течения в католицизма, легални са по същество, но остават в периферията на литературния и обществен живот и в очите на официалната пропаганда са гнезда на „черната реакция“. Сътрудничеството с тях приключва за Херберт през 1953 г., когато „Пшегльонд Повшехни“ е закрит, а „Тигодник Повшехни“ (след като отказва да публикува некролог за смъртта на Сталин) е даден на ПАКС. Поетът решава, че не може да продължи участието си в изданията на ПАКС.
 
През този период Херберт се издържа със съставителство на библиографии, библиотекарски справки и др. От януари до юли 1952 г. е платен кръводарител. Принуден е да започне работа, несвързана с литературна дейност – хронометражист в Кооперацията за инвалиди и пенсионирани учители „Общо дело“, асистент в Централното бюро за проучвания и проектиране на торфената индустрия „Торфпроект“ и др. Благодарение на застъпничеството на Стефан Кишелевски е назначен за изпълнителен директор към управата на Съюза на полските композитори (септември 1956 – март 1957).
 
=== 1956- – 1981 ===
[[File:Popiersie Zbigniew Herbert ssj 20060914.jpg|thumb|250px|Бюст на Збигнев Херберт в Алеята на Славата в Харцерския парк в Келце]]
 
Житейската ситуация на Херберт се променя през [[1956]], когато политическото размразяване и краят на задължителния соцреализъм в изкуството създават условия за дебют. Първият му поетичен том - – ''Струната на светлината'', е посрещнат ентусиазирано. Видният литературен критик Кажимеж Вика посочва „необикновената вътрешна култура, разумното търсене на собствен поетичен път, респектиращата добросъвестност и голямото познание за действителността, за нейното актуално състояние и интелектуалните и&#768; корени“. Литературният успех води до подобряване и на материалните условия за живот —– с подкрепата на Йежи Завейски през 1957 г. Херберт получава от Съюза на писателите гарсониера (28 м²), а отпуснатата му стипендия от 100 долара му позволява да осъществи първото си задгранично пътуване.
 
Възхищението от средиземноморската култура, от една страна, и неприспособимостта му към атмосферата в Полската народна република, от друга, са причината пътешествията да се превърнат в негова страст. В тях поетът открива нови източници за своите философски и артистични вдъхновения. Въпреки многобройните трудности Херберт се стреми да удължава срока на паспорта си, което му позволява да се завръща безпрепятствено в страната. Никога не се решава да поеме окончателно пътя на емиграцията. Поради оскъдните финансови средства от инцидентни източници (награди, хонорари от издадени книги и авторски четения) пътуванията му се осъществяват с възможно най-скромни разходи. Това се отразява по-късно на здравето му, но му позволява да опознае отблизо света – красив и много различен (''Молитвата на Пан Cogito – пътешественика'') – както чрез великите творби на материалната култура, така и чрез срещи с хора.
 
Първото задгранично пътуване започва през [[1958]] г. Херберт заминава за [[Франция]] през [[Виена]] (май 1958 – януари 1959), посещава Англия (януари – март 1959), [[Италия]] (юни – юли 1959), след което отново Франция. Завръща се в Полша през май 1960 г. Плод на това пътуване е есеистичната книга ''Варварин в градината''. През есента на 1963 г. заминава отново, този път за Англия и [[Шотландия]]. През декември 1963 г. се установява в [[Париж]]. През януари 1964 г. в Полската библиотека в Париж му е връчена ''Наградата Кошчелски'', което улеснява престоя му на Запад. Прекарва ваканцията в Италия (юли-август 1964) и в [[Гърция]] (октомври 1964), откъдето заминава за Франция, а в края на годината се завръща в Полша. От 1965 до 1968 г. е член на редакционния състав на списание "Поезия"„Поезия“. В сезона 1965/66 е драматург в Театър „Юлиуш Остерва“ в градчето Гожув Виелкополски.
 
Първата голяма международна награда, с която е удостоен – [[Ленау]] (Internationaler Nikolaus Lenau Preis) – предоставя възможност за ново пътуване до Виена (октомври 1965). През 1965 г. Херберт е приет за член на ''Западноберлинската академия на изкуствата'' (Akademie der Künste) и на ''Баварската академия за изящни изкуства'' в [[Мюнхен]]. В [[Австрия]] остава до пролетта на 1966 г., задържа се за по-дълго време във Франция (юни 1966 – септември 1967). На път за [[Германия]] посещава [[Холандия]] и [[Белгия]]. През зимата на 1968 г. се установява в [[Берлин]]. На 29 март 1968 г., след почти десетгодишно приятелство, сключва брак с Катажина Джедушицка в полското консулство в Париж. Лятото на 1968 г. Херберт прекарва в [[Съединените щати]] по покана на Poetry Center. Посещава [[Ню Йорк]], [[Калифорния]], Големия Каньон, [[Ню Мексико]], [[Ню Орлеан]], [[Вашингтон]], [[Лос Анджелис]]. По това време в САЩ излизат негови стихове в превод на [[Чеслав Милош]] и Питър Дейл Скот, което го превръща в един от най-известните съвременни европейски поети.<ref>Selected Poems в превод на Чеслав Милош и Питър Дейл Скот, с предговор на Ал Алварес. Penguin Modern European Poets, 1968; второ издание The Ecco Press </ref>. Херберт участва в няколко авторски четения в Ню Йорк, [[Бъркли]] и Лос Анджелис. От САЩ се завръща в Берлин, където живее до средата на септември 1970, с кратки пътувания до Полша и до Италия, където през 1969 г. участва в Dei Duo Mundi – Фестивала на двата свята. От септември 1970 до юни 1971 г. Хербертови са отново в САЩ, където поетът изнася лекции по съвременна литература като гостуващ професор в Щатския университет в Лос Анджелис.
Line 58 ⟶ 57:
През 1973 г. е удостоен с [[Хердерова награда|Хердеровата награда]] и заминава за Виена. Лятото прекарва в [[Гърция]] с лондонските си приятели Магдалена и Збигнев Чайковски, есента се завръща в Полша. В академичната 1973/74 изнася лекции в [[Гдански университет|Гданския университет]]. През 1974 г. редактира „Писмото на 15-те“, в защита на поляците в СССР. През декември 1975 г. е сред подписалите т.нар. "Мемориал 59“ срещу промените в Конституцията на ПНР, насочени към засилване на позициите на комунистическата партия. От 1974 г. семейство Херберт се настанява в собствено жилище във Варшава.
 
Годините 1975- – 1981 прекарва зад граница, главно в Германия, Австрия и Италия.
 
=== 1981- – 1998 ===
Херберт се завръща в Полша в началото на [[1981]] г. – в периода на най-големи надежди, свързани с появата на „[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]“. Влиза в редакционната колегия на подземното списание „Запис“. След въвеждането на военното положение подкрепя с името си действията на опозицията – участва в нелегални тържества, публикува в подмолната преса. Творчеството му става, особено за младото поколение, манифест на свободата и израз на съпротива, а позицията на поета – символ на безкомпромисно противодействие.
 
През 1986 г. Херберт се пренася в Париж. През 1989 г. влиза в новосъздаденото Дружество на полските писатели. Година по-късно става член на Американската академия и институт за изкуство и литература (American Academy and Institute of Arts and Letters). Получава Литературната награда на град [[Йерусалим]], която му позволява през май 1991 г. да пътува отново, макар и за кратко, този път до Йерусалим.
 
През 1992 г., вече сериозно болен, поетът се завръща във Варшава. Подкрепата, която оказва на списание „Арка“ по въпроса за декомунизацията на елитите (1992, бр. 41), както и решителната антикомунистическа публицистика на Херберт на страниците на седмичника „Тигодник Солидарност“, предизвикват недоволство у част от неговите доскорошни приятели от опозицията. Херберт изпраща писмо до президента [[Валенса]] в защита на полковник Куклински (1994), както и до чеченския лидер [[Джохар Дудаев]], като инициира събирането на парични помощи в подкрепа на борбата на [[Чечения]]. Това не е първият жест от този тип – преди това в отворено писмо до президента [[Джордж Хърбърт Уокър Буш]] Херберт протестира срещу безразличието към съдбата на [[кюрди]]те. Подкрепя и инициативата на Републиканската лига за изясняване на обстоятелствата около смъртта на студента Станислав Пияс по време на военното положение, настоява за разсекретяване на архивите на Службите за сигурност от преди 1956 г. През 1994 г. в нашумялото интервю за „Тигодник Солидарност“ под заглавие ''„Дуелите на Пан Cogito“'' критикува не само споразуменията от Кръглата маса и живота в III Жечпосполита, но и атакува персонално редица личности, между които Чеслав Милош и Адам Михник, които са отговорни според него за състоянието на нещата в Полша. Това интервю предизвиква атаки срещу поета и спорове около личността му и защитаваните от него възгледи, спорове, продължили и след смъртта му. Този конфликт се корени в различните оценки за комунистическото господство в Полша по времето на ПНР.
 
Ред 70:
През 1993 г. Херберт става член на американската ''Академия на изкуствата и науките'' (Academy of Arts and Sciences). През 1994, вече на инвалидска количка, осъществява последното си пътуване – до Холандия, по повод изложба на лалета в църквата Ниюве Керк. Последните години от живота му преминават под знака на борбата с болестта. Боледува от тежка [[астма]], трудно говори, почти не излиза. Въпреки това продължава да работи интензивно – последната му стихосбирка ''„Епилог на бурята“'' се появява няколко месеца преди смъртта му.
 
Збигнев Херберт умира на 28 юли [[1998]] г. във Варшава. Погребан е на Гробището Повонзки във Варшава. Президентът [[Александър Квашневски]] го награждава посмъртно с Ордена на Белия Орел, но вдовицата на поета Катажина Хербертова отказа да приеме отличието. За втори път Херберт е удостоен с Ордена на Белия Орел от президента [[Лех Качински]] и на 3 май 2007 г. Катажина Хербертова и сестрата на поета —– Халина Херберт-Жебровска, го приемат.
 
=== Медиите за Херберт ===
Ред 77:
Поетът е участник в още два документални филма – ''„Херберт. Фреска в катедралата“'' на режисьора Пьотр Залуски (2005 г.) и ''„Среща със Збигнев Херберт“'' на Втора програма на Полската телевизия (1994 г.).
 
== Творчество ==
=== Поезия ===
Първите стихове на Херберт се появяват в списание „Днес и утре“ (бр. 37 от [[1950]]). Това са: ''Надпис'', ''Сбогуване с есента'' и ''Златната среда''; публикувани без съгласието на автора. Поетически дебют в по-пълния смисъл на думата е появата в края на същата година на стихотворение без заглавие (''Пръсти вретена от звуци...'') в „Тигодник Повшехни“ (бр. 51). До 1955 поетът публикува малко творби в същия седмичник и остава извън главното направление в литературния живот. Лишен от шанса да издаде собствена книга, той се решава да публикува 22 стихотворения в издадената от ПАКС антология на младата католическа поезия под заглавие ''…всеки миг съм длъжен да избирам...'' (Варшава 1954).
 
Херберт е представен пред по-широк кръг читатели едва в ''Премиера на петима поети'' („Жиче Литерацке“, бр. 51, декември 1955). Освен Херберт тук са включени: Мирон Бялошевски, Богдан Дроздовски, Станислав Чич, Йежи Харасимович. През 1956 излиза дебютната му стихосбирка ''Струната на светлината''; година по-късно - – ''Хермес, кучето и звездата''. Поради късния дебют Херберт, биографично принадлежащ към поколението на [[Кшищоф Камил Бачински]] и [[Тадеуш Ружевич]], бива свързван с поколението, появило се след 1956 г. Двата следващи тома – ''Изследавне на предмета'' и ''Надпис'' – излизат през 1961 и 1969. През 1974 в полската култура влиза триумфално героят на поредния том – ''Пан Cogito''. Фигурата на Пан Cogito не напуска и по-късните поетични творби на Херберт. Поетът обича да си служи с лириката на маската („лиричният герой“ не е тъждествен на автора) и с многопластова ирония, водейки своего рода игра с читателя.
 
Следващият том под знаменателното заглавие ''Рапорт от обсадения Град'' и други стихове излиза в Литературния институт в Париж (1983) и в подмолни издателства в страната. Времето и обстоятелствата съдействат за буквалния прочит на заглавното стихотворение. Макар че текстът дава основание за такава интерпретация, това неизбежно насочва и към повърхностни тълкувания. Също в Париж е издадена стихосбирката ''Елегия за сбогом'' (1990). След завръщането си в Полша през 1992 поетът публикува във вроцлавското Долношльонско издателство ''Ровиго''. А през 1998, няколко месеца преди кончината, в същото издателство излиза последният му том – ''Епилог на бурята''.
 
==== Поетика ====
Поезията на Херберт често се гради – на което критиката обръща внимание от самото начало —– върху мотиви от митологията, антични герои и произведения на изкуството; те обаче не играят ролята на мъртви елементи в една литературна конвенция. Херберт прилага особен вид демитологизиране – опитва се да отхвърли всички културни напластявания (доколкото такава манипулация изобщо е възможна), за да достигне до първоизточниците, да застане очи в очи с античните герои. В творчеството му миналото не е нещо отдалечено и затворено – оживените персонажи и събития ни позволяват да се опитаме да разберем историята, а оттам и актуалния момент. Миналото представлява мяра за настоящето.
 
В поезията на Херберт няма да открием единна историософична концепция. Обратното – налице е ясно заявена неприязън към мисловни конструкции, обясняващи всичко, тълкуващи развитието на събитията с неумолимата логика на историята. Това, което можем да кажем за историята, произтича от простото наблюдение – че тя е (или поне досега е била) терен за вилнеещото зло, на което винаги се противопоставят шепа несломими индивиди. Личността не е в състояние да промени хода на историята, но е длъжна, въпреки всичко, да оказва безнадеждна съпротива. Етичен фундамент на творчеството на Херберт е убеждението, че справедливата кауза и действията, предприемани в нейна защита, не зависят от шансовете за успех. Това патетично послание е съпътствано от ироничното съзнание, че бива огласено в изключително негероична епоха – епоха, когато потенциалният герой е застрашен не толкова от мъченичество, колкото от това да изглежда смешен. Защото съвременният свят размива границите между добро и зло, изродява езика, отнема еднозначността на думите, обезценява ценностите. Съвременното зло не е демонично и не може да бъде лесно дефинирано. Съзнаващ собствената си смехотворност, героят провокира гранични ситуации не само за да опази верността към посланието, но и за да провокира злото, да го принуди да покаже лицето си.
Ред 108:
 
=== Пиеси ===
Всички драматични творби на Херберт са писани относително рано. Първите четири са сътворени през 1956- – 1961 г., само последната, монодрамаата ''Писмата на нашите читатели'' – през 1972 г. Някои от тези творби са възникнали като радиопиеси или по-късно са приспособени за радио. Това се вижда от строежа им – напрежението се изгражда главно с помощта на звука (гласовете на героите, звуци във фона, тишина), докато другите театрални средства са сведени до минимум. Самият поет употребява свое определение, настоявайки за приемането му в литературните класификации: драма на гласове.
 
''Пещерата на философите'', може би най-високо ценената между пиесите на Херберт, и ''Реконструкция на поета'' са на антични теми. Главен герой на първата е [[Сократ]], който очаква смъртната присъда в атинския затвор. Разговорите с учениците, съпругата, затворническия надзирател му позволяват да направи равносметка на живота си, но не само това е тема на пиесата. Сократ е могъл да избяга, смъртното наказание е могло да остане само символично, защото тези, които го осъждат, са допускали евентуално бягство и са се погрижили за такава възможност. Но философът не се съгласява на лицемерна свобода без свобода и довежда ситуацията до крайност – приема смъртта. Герой на ''Реконструкция на поета'' е [[Омир]]. Незрящият вече автор на велики епоси променя възгледите си за това, което е наистина важно и заслужаващо интерес – не гърмът на голямата битка, а дребният детайл, това, което е най-лично и крехко.
Ред 122:
* 1978 Наградата [[Петрарка (награда)|Петрарка]] (ГФР)
* 1981 Литературна награда Анджей Струга
* 1984 Наградата „Солидарност”„Солидарност“
* 1984 Наградата за поезия Семп Шажински
* 1984 Международната писателска награда на Съвета за изкуство на Уелс
Ред 132:
* 1991 Наградата Виленица (Дружество на словенските писатели)
* 1993 Наградата Кажимеж Вика
* 1994 Наградата на немските критици за най-добра книга на годината (за „Натюрморт с юзда”юзда“)
* 1995 Наградата Т.С. Елиът (на американската Фондация Инджърсол)
* 1996 Наградата на Град Мюнстер
Ред 139:
=== Творби на Херберт ===
==== Поезия ====
 
* Struna światła (Струната на светлината), Warszawa 1956, Czytelnik.
* Hermes, pies i gwiazda (Хермес, кучето и звездата), Warszawa 1957, Czytelnik.
Line 159 ⟶ 158:
* Labirynt nad morzem (Лабиринт край морето), Warszawa 2000, Zeszyty Literackie.
* Król mrówek. Prywatna mitologia (Царят на мравките. Частна митология), Kraków 2001, Wydawnictwo a5.
* Węzeł gordyjski oraz inne pisma rozproszone 1948- – 1998 (Гордиевият възел и други разпръснати произведения 1948- – 1998), oprac. P.Kądziela, Warszawa 2001, Biblioteka „Więzi”„Więzi“ (томът включва есета, рецензии и публицистика).
 
==== Пиеси ====
Line 165 ⟶ 164:
* Drugi pokój (Втората стая), „Dialog“ 1958, nr 4.
* Rekonstrukcja poety (Реконструкция на поета), „Więź“ 1960, nr 11/12.
* Lalek (Лалек). Sztuka na głosy, „Dialog”„Dialog“ 1961, nr 12.
* Listy naszych czytelników (Писмата на нашите читатели), „Dialog”„Dialog“ 1972, nr 11.
''Всички посмъртно'': Dramaty (Драми), Wrocław 1997. (Wydawnictwo Dolnośląskie)
 
==== Кореспонденция ====
* Listy do Muzy. Prawdziwa historia nieskończonej miłości, Gdynia 2000. (Małgorzata Marchlewska Wydawnictwo) (Bez zgody spadkobierczyń praw autorskich.)
* ”Kochane Zwierzątka...”“ Listy Zbigniewa Herberta do przyjaciół – Magdaleny i Zbigniewa Czajkowskich, red. i komentarze: Magdalena Czajkowska, Warszawa 2000 (Państwowy Instytut Wydawniczy)
* Zbigniew Herbert. Jerzy Zawieyski. Korespondencja 1949- – 1967, wstęp: Jacek Łukasiewicz, wybór i przypisy: Paweł Kądziela, Warszawa 2002 (Biblioteka „Więzi”„Więzi“)
* Zbigniew Herbert. Henryk Elzenberg. Korespondencja, red. i posłowie: Barbara Toruńczyk, przypisy: Barbara Toruńczyk, Paweł Kądziela, [2002] (Fundacja Zeszytów Literackich)
* Zbigniew Herbert, Jerzy Turowicz. Korespondencja, Kraków 2005 (wydawnictwo a5)
Line 183 ⟶ 182:
* Włodzimierz Maciąg, O poezji Zbigniewa Herberta, Wrocław 1986.
* A.Baczewski, Szkice literackie. Asnyk. Konopnicka. Herbert, Rzeszów 1991.
* Jacek Brzozowski, ”Pan Cogito”Cogito“ Zbigniewa Herberta, Warszawa 1991.
* Andrzej Kaliszewski, Herbert, Warszawa 1991.
* Andrzej Kaliszewski, Zbigniew Herbert, Kraków 1993.
Line 194 ⟶ 193:
* Piotr Siemaszko, Zmienność i trwanie. (O eseistyce Zbigniewa Herberta), Bydgoszcz 1996.
* Andrzej Franaszek, Ciemne źródło (o twórczości Zbigniewa Herberta), Londyn 1998.
* Poznawanie Herberta, wybór i wstęp A.Franaszek, Tom 1 - – Kraków 1998, Tom 2 - – Kraków 2000.
* Herbert i znaki czasu. Tom I. Colloquia Herbertiana (I), red. Elżbieta Feliksiak, Mariusz Leś, Elżbieta Sidoruk, Białystok 2001.
* Julian Kornhauser, Uśmiech Sfinksa. O poezji Zbigniewa Herberta, Kraków 2001.
Line 215 ⟶ 214:
 
== Източници ==
* Тази статия се основава на страницата за Збигнев Херберт в [http://pl.wikipedia.org/wiki/Zbigniew_Herbert полскоезичната Уикипедия, 2 декември 2008].
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Zbigniew Herbert}}
* [http://www.herbert2008.pl/ 2008 - – година на Збигнев Херберт] {{икона|pl}}
 
{{Портал|Полша}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118982281|LCCN=n83147027|VIAF=73863844|ISNI=0000 0001 2281 8231|SUDOC=028258142|BNF=cb12013094j}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Херберт, Збигнев}}
[[Категория:Полски поети]]
Ред 229:
[[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]]
[[Категория:Носители на литературни награди на Германия]]
[[Категория:Личности (Торун)]]
[[Категория:Родени в Лвов]]
[[Категория:Починали във Варшава]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Збигнев_Херберт“.