Власи в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 3:
Днес власите в България са почти изцяло асимилирани и се самоопределят като [[българи]]. На [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]] като власи се определят 3 684 души или 0,04 % от [[Население на България|населението на страната]],<ref name="НСИ, Население по местоживеене, възраст и етническа група">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R7.aspx | заглавие = Население по местоживеене, възраст и етническа група в България през 2011 година | език = bg | достъп_дата = 9 август 2017 | дата = 2011 | издател = [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] }}</ref> но вероятно значителна част от тези хора в действителност са влашки цигани ([[лудари]]). Ограничен брой български власи се определят и като [[румънци]].{{hrf|Poulton|1998|26}}
== История ==
=== Средновековие ===
{{раздел-мъниче}}
=== Османски период ===
{{раздел-мъниче}}
=== След Освобождението ===
{{раздел-мъниче}}
През междувоенния период власите във Видинско често са кметове, бирници и особено полицаи, но рядко заемат по-високи административни или политически позиции. Полицаи от влашки произход във влашките села са особено активни в провеждането на правителствената политика, включително на дискриминационни мерки, като забрана да се говори влашки и да се носи традиционно облекло на обществени места.{{hrf|Груев|2009|113 – 114}}
=== При комунистическия режим ===
{{раздел-мъниче}}
В първите години след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година влашките села във Видинско, сравнително богати и консервативни, масово подкрепят опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков]]. На изборите за [[6 Велико Народно събрание]] опозицията включва във видинската си листа много власи, за пръв път в следосвобожденската история, и получава сериозна подкрепа сред власите. През 1947 година в [[Гъмзово]] и [[Брегово]] се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. [[наряд]]и.{{hrf|Груев|2009|114, 115 – 116}}
Комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност във Видинско. Дискриминационните мерки от предходния период са временно премахнати, а за известно време комунистически агитатори дори водят пропагандата си по селата на влашки. Използването на влашки продължава спорадично, като за последен път е регистрирано при кампания около [[Колективизация в България|колективизацията]] през 1950 година. През следващите години тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от граничното село Брегово, наричано от селяните в района „Сталинград“ и по-късно получило статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.{{hrf|Груев|2009|114 – 115, 145}}
== Демография ==
Численост и дял на власите според [[Преброявания на населението в България|преброяванията на населението]] в България през годините:<ref name="miris.eurac.edu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 | заглавие = Етнически състав на населението в България | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = miris.eurac.edu | език = bg}}</ref><ref name="НСИ, Население по местоживеене, възраст и етническа група"/>
Line 89 ⟶ 108:
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | lang = bg}}
* {{cite book | last = Poulton | first = Hugh | year = 1998 | title = Minorities in Southeast Europe: Inclusion and Exclusion | publisher = Minority Rights Group International | isbn = 978-1-897693-42-1 | lang = en}}
| |||