Изобразително изкуство: Разлика между версии

Подобно на рисунката, произходът на живописта е документиран в пещери и по скални стенискали. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите [[Шове]] и [[Ласко|Ласко,]] в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.

Картини на човешки фигури могат да бъдат намерени в гробниците на Древен Египет. В големия храм на Рамзес II, неговата кралица Нефертари е изобразена, воденасъпроводена от [[Изида]]<ref> [http://www.historyworld.net/wrldhis/PlainTextHistories.asp?groupid=1320&HistoryID=ab20&gtrack=pthc History of Painting. From History World.]</ref>. Древните гърци са допринесли за развитието на живописта, но много от техните творби са изгубени.

Едно от най-добрите останали свидетелства е мозайката от битката при Иса в Помпей, която е била основана на гръцката живопис. Гръцкото и римско изкуство допринесли за развитието на византийското изкуство през 4 в.пр.Хр., коятокоето установилаустановило традиция в иконописта.

Отделно от [[Илюстрован ръкопис|илюстрованите ръкописи]] отна монасите през [[Средновековието]], следващия значителен принос към европейското изкуство идва от италианските ренесансови художници. Започвайки от [[Джото]] през 13 в., до Леонардо да Винчи и [[Рафаело]] в началото на 16 в., това е най-богатият период в италианското изкуство, като е използвана техниката на светлосянката, за да се създаде илюзията за триизмерно пространство<ref>[http://faculty.evansville.edu/rl29/art340/f04/renaissancepainting.html History of Renaissance Painting. From ART 340 Painting.]</ref>.

Художниците в Северна Европа също били повлияни от италианската школа. [[Ян ван Ейк]] от Белгия, [[Питер Брьогел Стария]] от Холандия и [[Ханс Холбайн Младия]] от Германия, са сред най-успешните художници на онези времена. Те са използвали техниката за остъкляване с масла, за постигане на дълбочина и сияйност.

17 век станал свидетел на появата на големите холандски майстори, като всестранния [[Рембранд]], който се е запомнилзапомнен най-вече със своите портрети и библейски сцени, както и [[Вермеер]], със своите интериорни сцени на холандското битие.

Бароковата ера дошла след Ренесанса, от края на 16 век до края на 17 век. Основните творци на барока включват: [[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]], който правивъвел използването на тежкия стил ''тенебризъм и''. [[Петер Паул Рубенс]] е- фламандски художник,. койтоРубенс учил в Италия и работил за местните църкви в Антверпен, а също икъдето нарисувал серия от картини за [[Мария Медичи|Мария ди Медичи]]. [[Анибале Карачи]] се повлиял от Сикстинската капела и създал жанра на илюзионисткото рисуване на таван. Голяма част от развитието на Барока е повлияно от [[Реформация|Протестантската Реформация]] и получилата сепоследвалата [[Контрареформация]]. Голяма част от това, което определя барока, е драматичното осветяване на обектите и общите визуализации.<ref>[https://www.ashgate.com/pdf/SamplePages/Rethinking_the_Baroque_Intro.pdf Rethinking the Baroque]</ref>.

Импресионизмът започва във Франция през 19 век, съсот свободно сдружение на художници, като: [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]] и [[Пол Сезан]],. койтоСезан внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите чертилинии, изобразени чрез удари на четка, които и даващипридават впечатление за реалност. Те постигнахасъздали интензивен цвят от вибрации, чрез използване на чисти, и смесени цветове, ис къси удари на четката, изобразяващирисуващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето и приспособяваща се към новите откритиновооткритите техники и възприятие наза изкуството. Вниманието към детайлите станало по-малко като приоритет за постигане, докатомаловажно; в същото време се увеличило изучаването на пристрастния за окото на художника поглед към пейзажите и природата за окото на художника.<ref>[[http://www.impressionism.org]]</ref><ref>[Impressionism. Webmuseum, Paris. Impressionism. Webmuseum, Paris.]</ref>

Към края на 19 век няколко млади художници довелиразвили импресионизма в напреднала фазадокрай, като използвали геометрични форми и неестествени цветове за изобразяване емоции, стремейки се към по-дълбок символизъм. От особено значение за развитието на постимпресионизма е работата на [[Пол Гоген]], който бил силно повлиян от азиатското, африканското и японското изкуство. [[Винсент ван Гог]] е холандец, който се преместил във Франция, където рисувал с ярки цветове силната слънчева светлина на юг, както июга. Тулуз Лотрек, е запомнен е с ярките си картини на нощния живот в района на парижкия Монмартър<ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/poim/hd_poim.htm Post-Impressionism. Metropolitan Museum of Art]</ref>.

[[Едвард Мунк]] е норвежки художник, разработил символичния си подход в края на 19 век, вдъхновен от френския импресионист [[Мане]]. Картината му [[Викът]] (1893 г.) е сред най-известните му работи, катов която представя универсалната тревогатревогата на съвременния човек. Отчасти вВ резултат наот влиянието отна Мунк, възникнало германското движение на експресионистите произхожда от Германия, в началото на 20-ти век, отс художници, като: [[Ернст Кирхнер]] и [[Ерих Хекел]], нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стилът, известен като кубизъм, е разработен във Франция, каточрез който художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури, в рамките на композицията. [[Пабло Пикасо]] и [[Жорж Брак]] били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрахиранаабстрактна форма. ДоСлед 1920 г. кубизмът се развилпренесъл в сюрреализма, чрез [[Салвадор Дали]] и [[Рене Магрит]]<ref>[http://www.visual-arts-cork.com/modern-art-movements.htm Modern Art Movements. Irish Art Encyclopedia.]</ref>.

Графичното изкуство е създаванетосъздаване за художествени цели на изображение върху матрица, която след това се прехвърля върху двуизмерна (плоска) повърхност, с помощта на мастило (или друга форма на пигментация). Освен в случай на [[монотипия]], същата матрица може да се използва за производство (печат) на много екземпляри.

В исторически план основните техники (наричани медии) включват: [[Ксилография|гравюра на дърво]], линейно гравиране, [[Офорт|ецване]], [[литография]] и [[ситопечат]], но има и много други, включително и съвременни дигитални техники. Отпечатъкът се отпечатвананася върху хартия, а другите средства варират от плат и пергамент до по-модерни материали. Основните течения в графиката включват и тазитези на Япония ([[укийо-е]]).

Произведенията на графиката в Западна Европа, създадени преди 1830 г., са известни като отпечатъците на старите майстори. В Европа от 1400 г. гравюра на дърво е била използвана за майсторски отпечатъци върху хартия, като се използвали техники за печат, разработени във византийския и ислямски свят. [[Михаел Волгемут]] усъвършенствал немската гравюра на дърво през 1475 г., а холандецът [[Ерхард Рьових]] е първият, който използва напречното гравиране. В края на века [[Албрехт Дюрер]] довел западната гравюра върху дърво до етап, в който станал ненадминат, повишавайки статута на гравирането върху дърво от едноедин блокчеблок<ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/prnt/hd_prnt.htm The Printed Image in the West: History and Techniques. The Metropolitan Museum of Art.] </ref>.

В [[Китай]] изкуството на графиката било разработено преди 1100 години като илюстрации съсс текст, изрязани на дървени блокове за печат върху хартия. В началото изображенията били главно религиозни, но по време на династията [[Сонг]] художниците започнали да правят и пейзажи. По време на династиятадинастиите Мин (1368 – 1644 г.) и [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1616 – 1911 г.), техниката се усъвършенствала, както при религиозните, така и при художествените гравюри<ref> [http://www.engraving-review.com/chinese-art-engraving.html Engraving in Chinese Art. From Engraving Review]</ref>.<ref> [http://www.chinavista.com/experience/engrave/engrave.html The History of Engraving in China.]</ref>

=== Развитие в Япония 1603 – 1867 г. ===

Печатането на дървени блокчета в Япония (японски: 木 版画, мока ханга) е техника, най-известна с използването и&#768; в стила укийо-е. Въпреки това е широко използванаприлагана и за отпечатване на книги през същия период. Печатането на дървени блокчета е било използвано в Китай в продължение на векове за отпечатване на книги, дълго преди появата на по-лесно подвижната техника за отпечатване,печатане. но презПрез периода Едо (1603 – 1867 г.) става широко приетапопулярна в Япония, макар и изненадващо късно. Въпреки че моку ханга прилича на западната графика в някои отношения, тя значително се различава с това, че се използват мастила на водна основа (за разлика от западната графика, където се използват мастила на маслена основа), което позволява получаването на широк спектър от ярки цветове, глазури и цветова прозрачност.

Кинопроизводството е процес на заснемане на картина в движение, започвайки от началната идея и проучване, през писане на текстове, заснемане и запис, анимация или чрез други специални ефекти, монтаж, озвучаване и музикална творба и най-накрая до разпространението и&#768;му допред аудиторията. Този процес е свързан със създаването на всички видове филми, обхващайки документалистиката, видовете театър и литература в киното, както и поетични и експериментални практики, а и често се използва за обозначаване на процесите при създаване на видео.

Визуалните художници вече не се ограничават до традиционните художествени творби. КомпютриКомпютрите са били използвани все по-често като инструмент в изобразителното изкуство от 1960 г. Приложенията включват: улавянето или създаване на образи и форми, редактирането на тези образи и форми (включително изследване на множество [[Композиция (изобразително изкуство)|композиции]]) и окончателното представяне и/или [[Печатарство|отпечатване]] (включително като [[триизмерен печат|3D картина]]).

Компютърно изкуство е всяко изкуство, в което [[компютър|компютрите]] са изиграли роля в производството или проявяването му. Такова изкуство може да бъде: образ, звук, [[анимация]], [[видео]], CD-ROM, [[DVD]], [[Видеоигра|видео игри]], [[уебсайт]], [[алгоритъм]], представление или инсталация в галерия. Много от традиционните дисциплини сега са с интегрирани цифрови технологии и в резултат на това границите между традиционните произведения на изкуството и [[Нови медии|новите медийни произведения]], създадени с помощта на компютри, са размити. Например, един художник може да съчетава традиционна живопис с алгоритмично изкуството и други цифрови техники. В резултат, определянето на това компютърно изкуство по неговия краен продукт, може да бъде затруднено. Въпреки това, този вид изкуство започва да се появява в музейни експонатиекспозиции, макар че ще трябва все още да затвърждава своята легитимност като форма сама по себе си. Тази технология се разглежда широко в съвременното изкуство, повече като инструмент, а не като форма на живопис.

Използването на компютри размива различията между [[илюстратор]]и, [[фотограф]]и, фоторедактори, [[Триизмерен печат|създаващите 3-D изображения]] и занаятчии. Сложното изразяване и редактиращият софтуер са довели до многостранно развити разработчици на снимки. Фотографите могат да станат цифрови художници. Илюстраторите могат да станат аниматори. Ръчната работа може да бъде компютърно добавена или чрез използване на компютърно генерирани образи като шаблон. Компютърното клипово изкуство направи разграничението между визуалните изкуства и оформлението на страници по-малко очевидно, поради лесния достъп и редактиране на графичните колекции в процеса на номериране на страниците в документ, особено за неквалифициран наблюдател.

Скулптура е [[триизмерно пространство|триизмерно]] [[произведение на изкуството]], създадена чрез оформяне или комбиниране на твърд и/или пластичен материал, звук и/или текст и/или светлина, често камък ([[скала]] или [[мрамор]]), [[глина]], [[метал]], [[стъкло]] или [[дърво]]. Някои скулптури са създадени пряко от намирането им в природата или чрез [[дърворезба]]; други са сглобени, създадени заедно, изпечени, [[заваряване|заварени]], моделирани или ляти. Скулптури често са в различни [[цвят (оптика)|цветове]]<ref>[http://www.artmuseums.harvard.edu/exhibitions/sackler/godsInColor.html Gods in Color: Painted Sculpture of Classical Antiquity] September 22, 2007 Through January 20, 2008, The Arthur M. Sackler Museum</ref>. Човек, който създава скулптури, се нарича скулптор.

Тъй като скулптурата включва използването на материали, които могат да бъдат формовани или модулирани, то тя е вид [[пластично изкуство]]. По-голямата част от общественото изкуство е представено чрез скулптури. Много скулптури в [[градина]] могат да бъдат съотнесени като вид скулптурна градина.