Пламен Павлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
От 1984 г. е преподавател по [[история]] на [[Византия]] и [[Балкански полуостров|балканските]] държави през периода [[4 век|IV]] – [[15 век|XV век]] във Великотърновския университет, [[професор]], [[доктор]] по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, БЮР Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005 – 2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни [[2003]] г. е автор и водещ на предаването за история и култура [[Час по България]] на [[Национална телевизия Скат]].
 
В периода [[1998]] – [[2002]] г. Пламен Павлов е председател на [[Държавна агенция за българите в чужбина|Държавната агенция за българите в чужбина]]. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „[[Онгъл]]“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. [[Кирил и Методий]] в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света [[Злата Мъгленска]]“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописендействителен член на [[Българска академия на науките и изкуствата]] (от 20102014 г.), председател на Кръг „[[Будител]]“ (2010 г.), през 2016 година става председател на новосъздадения Център за медиевистични изследвания във Великотърновския университет.
 
На 22 март 2018 година е обявен за почетен гражданин на [[Велико Търново]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/novini/4183-istorikt-plamen-pavlov-e-noviyat-pocheten-grazhdanin-na-veliko-trnovo | заглавие=Историкът Пламен Павлов е новият почетен гражданин на Велико Търново |достъп_дата =23 март 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=22 март 2018 г |труд= |издател=Община Велико Търново |език=bg |цитат= }}</ref>
 
== Библиография ==
Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия, сред които:
* ''Кратка история на българския народ'' (в колектив с Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски, София, 1993, 1999; В. Търново, 2004)
* ''Княз Пресиан II (последният владетел на Първото българско царство). Стара Загора, 1993.''