Пирин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
[[File:Bulgaria Pirin mountain geographic map bg.svg|thumb|260px|Географска карта на Пирин]]
'''ПѝринПѝрин''', още '''ПирѝнПирѝн''' и '''ПерѝнПерѝн''', е [[планина]] в Югозападна [[България]], част от [[Рило-Родопски масив|Рило-Родопския планински масив]], с най-висок връх [[Вихрен]] (2914,3 м).
 
== Етимология ==
Ред 139:
==== Климат ====
Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, експозицията на склоновете, разчленението и подстилащата повърхнина. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние.
 
На север в района на [[Разложка котловина|Разложката котловина]], разположена на ок. 940 м.н.в. е характерен умереноконтиненталния климат, дължащ се главно на голямата надморска височина на котловината. Средните януарски температури са ок. -2°С, а валежите ок. 650 – 700 мм., като максимумът им е през ноември и вторичен – през юни. На юг в района на [[Гоцеделчевска котловина|Гоцеделчевската котловина]] климатът е с преходносредиземноморски черти. Тук средногодишната температура достига 11,4°С, а януарската е ок. 0°С, валежите са предимно от дъжд със зимен максимум. Във високите части на планината климатът е типично планински. Средноянуарските температури варират от -1 до -2°С в подножието и до -5°С в по-високите части. Средната годишна температура на хижа „Вихрен“ е +3,5°С. Количеството на валежите варира от 600 – 800 мм в по-ниските части до 1400 – 1500 мм в по-високите. Снежната покривка се задържа в по-високите части 7 – 8 месеца, а в Южен Пирин около 3 месеца. Често във високите части на планината през зимата се образуват опасни лавини.
 
Line 257 ⟶ 258:
 
==== Растителност ====
Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида [[мъх]]ове и няколкостотин вида [[водорасло|водорасли]]. Висок е процентът на локалните '''''ендемити''''' – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички [[еделвайс]], който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. '''''Горският пояс''''' е зает предимно от иглолистни дървета - – [[бял бор|бял]] и [[черен бор]], [[бяла мура|бяла]] и [[черна мура]], [[ела]], [[обикновен смърч]] и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва '''''субалпийският''''' пояс, в който доминират храстите [[клек]] и [[хвойна]], чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на '''''алпийският''''' пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща [[черна боровинка|черната боровинка]]. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.
[[File:BaikushevaMura1300.jpg|thumb|250px|Байкушевата Мура]]
 
=== Защитени от закона вековни дървета на територията на Пирин ===
Защитени от закона вековни дървета, намиращи се на територията на Пирин, според регистъра на РИОСВ - – Благоевград към 2014 година (според книгата на Николай Даутов - – Пирин - – Географски и етимологичен речник, 2014 г.) - – 29 дървета.
 
Защитени от закона вековни дървета, намиращи се на територията на Пирин, според регистъра на РИОСВ - Благоевград към 2014 година (според книгата на Николай Даутов - Пирин - Географски и етимологичен речник, 2014 г.) - 29 дървета.
 
{| class="wikitable"
Ред 438:
 
== Учени, изследвали Пирин ==
* Васил Иванов Кънчов в "Пътуване„Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница"Брегалница“ (1894- – 1986 г.) и "Орохидрография„Орохидрография на Македония"Македония“ (1911 г.)
 
* Проф. Петър Янкович в "Пирин"„Пирин“ (1906 г.) и на немски език "Der Pirin)
* Васил Иванов Кънчов в "Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница" (1894-1986 г.) и "Орохидрография на Македония" (1911 г.)
* Полк. Петър Дървингов в "Пирин„Пирин и борбата в неговите недра"недра“ (1904 г.)
* Проф. Петър Янкович в "Пирин" (1906 г.) и на немски език "Der Pirin)
* Проф. Жеко Радев в "Ледникови„Ледникови следи в облика на Пирин"Пирин“ (1922 г.) и "Обликът на Пирин) (1932 г.)
* Полк. Петър Дървингов в "Пирин и борбата в неговите недра" (1904 г.)
* Проф. Жеко Радев в "Ледникови следи в облика на Пирин" (1922 г.) и "Обликът на Пирин) (1932 г.)
* Проф. Херберт Луис
* Проф. Димитър Яранов
Line 467 ⟶ 466:
*[http://promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm Томов, Лазар. Пиринъ-планина, София, 1927]
 
== Бележки ==
== Източници и бележки ==
<references />
 
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 367 – 368.]
== Източници и бележки ==
* {{грб|367 – 368}}
* Пенин, Румен. Природна география на България, София, изд. Булвест 2000, 2007. стр. 206 – 211.
* Даутов, Николай. Пирин - – пътеводител, ИК Джангалица, Гоце Делчев, 2017
* Даутов, Николай. Пирин - – географски и етимологичен речник, ИК Джангалица, Гоце Делчев, 2014
 
{{Планини в България}}
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Македония}}