Задбалкански котловини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Долини в Европа, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Zadbalkanski kotlovini.png|мини|440x440пкс]]
'''Задбалканските котловини''' <ref>
== Географско положение ==
Ред 6:
[[Карловска котловина|Карловската]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката]], [[Твърдишка котловина|Твърдишката]], [[Сливенска котловина|Сливенската]], [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] и [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]. Освен южните склонове на Старопланинската област и северните на Средногорието, които в ниския си пояс представляват оградни части на Задбалканските котловини, напречните ридове между тези две планински системи и наличието на ниски вододелни седловини и проломни долини допълват орографската затвореност и обособеност на отделните котловини.
Западно от вододела на реките [[Сливнишка река|Сливнишка]] и [[Габерска река|Габерска]]
Между меридионалните напречни ридове [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински праг)|Стражата]] се простира [[Карловска котловина|Карловската котловина]] . Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река [[Стряма]], а широкият обхват на равната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По̀ на изток между напречния рид [[Стражата (планински рид)|Стражата]] и западните разклонения на [[Межденик]], възвишението [[Ямурджа]] се простира [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]], която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река [[Тунджа]]. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на [[Межденик]] се обособява [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]]
Така анализираната морфографска особеност на Задбалканските котловини
[[Картинка:Karnobatska kotlovina.JPG|мини|250п|Изглед към Карнобатската котловина]]
Ред 17:
* ниски (източни) котловини − [[Карловска котловина]], [[Казанлъшка котловина]], [[Твърдишка котловина]], [[Сливенска котловина]], [[Карнобатска котловина]] и [[Айтоска котловина]]
Котловинните дъна на западните котловини имат между 540 и 800 м. надморска височина, а на източните
Основните морфографски единици в Задбалканските котловини са:
Ред 46:
Морфогенезисът на Задбалканските котловини според [[Йован Цвиич|Й. Цвийч]] (1908) е свързан с първоначалното съществуване на една суббалканска [[плиоцен]]ска речна долина, която е гравитирала тогава към [[Черно море]]. В края на плиоцена вследствие на активната проява на радиалните земекорни движения тази долина е била деформирана и разкъсана от диференцираното морфогенетично въздействие на левите притоци на река [[Марица]]. По-късно [[Албрехт Пенк]] (1925) изказва становището, че тяхното образуване е резултат на резсядане и формиране на едностранен грабен. От своя страна [[Димитър Яранов|Д. Яранов]] (1935), като отхвърля становищата на Й. Цвийч и А. Пенк, счита, че образуването на Задбалканските котловини е резултат от кръстосването на надлъжните и напречните денивелации. Според него огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на [[Средна гора|Средногорието]], както и при напречните прагове, са прераснали в морфоложки изразени разсядания, които са предначертали обхвата на Задбалканските коловини.
Засягайки морфогенезиса на Задбалканските котловини, [[Живко Гълъбов]] (1946) изтъква морфогенетичната роля на огъванията при денудационните нива на допира между Стара планина и Средногорието. Според него с образуваната по този начин надлъжна синклинала между двете планински системи при по-нататъшното ѝ огъване и разсядане по протежение на паралела е бил предначертан морфогенезисът на Задбалканските котловини. Заедно с тези верижни издигания и огъвания са били проявени и напречни издигания и огъвания, които според Ж. Гълъбов (1946) са обусловили не само оформянето на напречните ридове, но и морфоложкото разграничаване на отделните котловини. Освен това същият автор смята, че оживяването и на надлъжните разломни структури при по-добре изразените в морфоложко отношение разседни повърхнини придава рампов характер на котловините. Според съветския геотектоник В. М. Муратов (1949) Задбалканските котловини представляват добре изразена в геоморфоложко отношение грабеновидна [[падина]]. Близко до това схващане е становището на съветския геоморфолог И. П. Герасимов (1949), който смята, че Задбалканските котловини имат грабенов или рампов произход и морфогенетичното им развитие е твърде младо, протекло през [[кватернер]]а.
== Морфотектонското развитие ==
Ред 59:
== Климат ==
За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. Различната надморска височина и нееднаквата орографска затвореност на котловините дават основание в климатично отношение Задбалканските котловини да бъдат разделени на две подобласти
Задбалканските котловини се отличават и с някои климатични особености, които са присъщи за цялата област. За нея са характерни добре изразената валежна сянка по протежението на старопланинското подножие, проявата на падащите ветрове откъм стръмната орографска ограда на Стара планина на прехода с котловинните дъна и наблюдаваният фьонов ефект по южната периферия на някои котловини. Заедно с тези общи климатични признаци следва да се имат предвид различията, които са валидни за Задбалканските котловини. Това са количествените и качествените показатели на климатичните елементи и техният режим
Преходно континенталният режим се съпровожда с ясно проявена тенденция за изравняване на сезонните валежни суми. Минималните средногодишни валежни количества в цялата област се обясняват с проявената валежна сянка в южното подножие на Стара планина. Времетраенето на снежната покривка е около два месеца.
Ред 72:
== Флора и фауна ==
Характерът на растителността в областта на Задбалканските котловини и нейното географско разпространение се обуславя от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелствуват, че в миналото, през XVI и XVII в., областта на Задбалканските котловини е била покрита с добре развита горска и тревна растителност. С течение на вековете успоредно с разширяване обхвата на обработваемите земи все повече се стеснявал ареалът на естествената горска и тревна растителност. Използуването на горските ресурси за добив на дървени въглища е една от съществените причини за оредяването, а на места и за пълното унищожаване на горската растителност в областта. Към всички тези причини следва да се добавят и примитивното животновъдство, и провежданата в миналото прекомерна паша на добитъка. За отрицателната намеса на човека по отношение на горската растителност в Задбалканските котловини свидетелствуват уединените, малки по площ дъбови, брястови и орехови гори. Обикновено следите от естествената растителност в Задбалканските котловини се наблюдават покрай реките. Те са представени от влаголюбиви горски видове
== Източници ==
<references />
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.379 – 393.
* {{грб|378}}
[[Категория:Задбалкански котловини| ]]
|