Задбалкански котловини: Разлика между версии

'''Задбалканските котловини''' <ref>Голяма енциклопедия България, т. {{геб|5, под ред. акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научно информационен център "Българска енциклопедия", Книгоиздателска къща Труд, София, 2012, с. |2005, ISBN 978-954-8104-27-2 (т.5), ISBN 978-954-398-140-3 (т.5)}}</ref> (за тях се използва още и названието '''Подбалкански котловини''' и '''Подбалкански полета''') са няколко [[котловина|котловини]] в [[България]] разположени между [[Стара планина]] на север и [[Средна гора]] на юг.

Западно от вододела на реките [[Сливнишка река|Сливнишка]] и [[Габерска река|Габерска]] — – [[Забелски рид]] се простира [[Бурелска котловина|Бурелската котловина]], а на изток от него и от Алдомировските височини се откриват елипсовидните контури на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] . Нейното просторно котловинно дъно се отводнява от река [[Искър]] и притоците и&#768;. Подчертаната заравненост на [[Софийска котловина|Софийското поле]] се нарушава от вътрешнокотловинните възвишения Лозенец, Редута и Баба. В източната периферия на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] ниският [[Негушевски рид]] я отделя от малката [[Саранска котловина]] . Високият [[Опорски рид]] представлява орографска граница между [[Саранска котловина|Саранската]] и [[Камарска котловина|Камарската котловина]], която посредством рида [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] се разграничава от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]] . По-малката западна част на тази котловина в обсега на Буновското долинно разширение се заключава между [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] и Мирковския праг. На изток от Мирковския праг до високото гърбище на рида [[Козница (рид)|Козница]] се простира по-обширната и по-равна част на златишко-пирдопското котловинно дъно.

Между меридионалните напречни ридове [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински праг)|Стражата]] се простира [[Карловска котловина|Карловската котловина]] . Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река [[Стряма]], а широкият обхват на равната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По&#768; на изток между напречния рид [[Стражата (планински рид)|Стражата]] и западните разклонения на [[Межденик]], възвишението [[Ямурджа]] се простира [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]], която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река [[Тунджа]]. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на [[Межденик]] се обособява [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] с източната и&#768; по-ниска част Шивачевска котловина . Източно от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]] на река [[Тунджа]] на значително по паралела протежение се простира [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]]. Равната повърхност на нейното котловинно дъно е нарушено от няколко добре обособени вътрешнокотловинни възвишения, между които е и възвишението при град [[Сливен]] Хамамбаир. Източно от [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] между долинното стеснение на река [[Мочурица]] и вододела на нейния басейн с [[Айтоска река]] се простира [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] с малко по-високата си западна част — – Сунгурларско поле. В най-източната част на област се простира най-ниската от всички Задбалкански котловини — – [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]

Така анализираната морфографска особеност на Задбалканските котловини — – различната надморска височина, нееднаквата орографска затвореност, както и някои други признаци от морфотектонски и физикогеографски характер в техния обсег дава основание да поделим областта на две подобласти:

Котловинните дъна на западните котловини имат между 540 и 800 м. надморска височина, а на източните&nbsp;— – между 80 и 400 м. Равнинният релеф на дъната е причина населението да ги нарича полета.

Засягайки морфогенезиса на Задбалканските котловини, [[Живко Гълъбов]] (1946) изтъква морфогенетичната роля на огъванията при денудационните нива на допира между Стара планина и Средногорието. Според него с образуваната по този начин надлъжна синклинала между двете планински системи при по-нататъшното и&#768; огъване и разсядане по протежение на паралела е бил предначертан морфогенезисът на Задбалканските котловини. Заедно с тези верижни издигания и огъвания са били проявени и напречни издигания и огъвания, които според Ж. Гълъбов (1946) са обусловили не само оформянето на напречните ридове, но и морфоложкото разграничаване на отделните котловини. Освен това същият автор смята, че оживяването и на надлъжните разломни структури при по-добре изразените в морфоложко отношение разседни повърхнини придава рампов характер на котловините. Според съветския геотектоник В. М. Муратов (1949) Задбалканските котловини представляват добре изразена в геоморфоложко отношение грабеновидна [[падина]]. Близко до това схващане е становището на съветския геоморфолог И. П. Герасимов (1949), който смята, че Задбалканските котловини имат грабенов или рампов произход и морфогенетичното им развитие е твърде младо, протекло през [[кватернер]]а.

За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. Различната надморска височина и нееднаквата орографска затвореност на котловините дават основание в климатично отношение Задбалканските котловини да бъдат разделени на две подобласти — – западна (висока) с преобладаване на умерено континентални климатични условия и източна (ниска) — – с преходно континентален климат.

Задбалканските котловини се отличават и с някои климатични особености, които са присъщи за цялата област. За нея са характерни добре изразената валежна сянка по протежението на старопланинското подножие, проявата на падащите ветрове откъм стръмната орографска ограда на Стара планина на прехода с котловинните дъна и наблюдаваният фьонов ефект по южната периферия на някои котловини. Заедно с тези общи климатични признаци следва да се имат предвид различията, които са валидни за Задбалканските котловини. Това са количествените и качествените показатели на климатичните елементи и техният режим&nbsp;— – в пределите на Карнобатската котловина средните януарски температури са положителни и се колебаят между 1 и 1,2°, а средните юлски температури варират от 22 до 23°. Малката надморска височина и най-вече недостатъчната орографска затвореност на Карнобатската котловина не дават възможност да се проявят продължителни и изразителни инверсни състояния&nbsp;— – средната годишна температурна амплитуда е 21,6°.

Характерът на растителността в областта на Задбалканските котловини и нейното географско разпространение се обуславя от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелствуват, че в миналото, през XVI и XVII в., областта на Задбалканските котловини е била покрита с добре развита горска и тревна растителност. С течение на вековете успоредно с разширяване обхвата на обработваемите земи все повече се стеснявал ареалът на естествената горска и тревна растителност. Използуването на горските ресурси за добив на дървени въглища е една от съществените причини за оредяването, а на места и за пълното унищожаване на горската растителност в областта. Към всички тези причини следва да се добавят и примитивното животновъдство, и провежданата в миналото прекомерна паша на добитъка. За отрицателната намеса на човека по отношение на горската растителност в Задбалканските котловини свидетелствуват уединените, малки по площ дъбови, брястови и орехови гори. Обикновено следите от естествената растителност в Задбалканските котловини се наблюдават покрай реките. Те са представени от влаголюбиви горски видове — – върби, тополи и елша, а върху оцелелите ливадни площи се установява и наличието на редица естествени тревни растения. Тук върху по-сухите отцедни места се наблюдават уединени или групирани дървета от дъб и полски бряст. Във фаунистично отношение областта на Задбалканските котловини заема преходно положение между Стара планина и Средногорието. От дребните бозайници тук широко разпространение имат гризачите. Разпространени са влечугите, земноводните и се наблюдава сравнително разнообразен птичи свят. Рибната фауна е представена от характерните за страната речни видове, а насекомите показват значително разнообразие.