Западна Дунавска равнина: Разлика между версии

'''Западната Дунавска равнина''' обхваща западната най-тясна (25- – 30 км) и най-ниска (от 30 до 280 м н.в.) част на [[Дунавската равнина]]. Площта ѝ е 7234,9 km², а средната ѝѝ надморска височина 130 м.

* на запад — – до държавната граница на България с [[Република Сърбия]], респективно долината на река [[Тимок]];

* на север — – до южния бряг на река [[Дунав]];

* на изток — – от село [[Телиш]], [[област Плевен]] на североизток до река [[Дунав]] по вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]];

* на юг — – с [[Предбалкан]]а. Граница започва от северното подножие на уединената височина [[Връшка чука]], след това следи подножието на северния разседно обусловен стръмен склон на [[Рабишка могила|Рабишката могила]] (461 м), а по̀ на изток морфотектонски изразената граница се проследява по северното подножие на планинския рид [[Венеца]] (904 м) и [[Широка планина]] (941 м), където по протежението на северното бедро на Белоградчишката [[антиклинала]] ясно проличава морфоложката изява на разломно-дислокационните структури. При село [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]] границата пресича река [[Огоста]] и продължава на изток по северното подножие на разседно обусловения склон на [[Владимировски рид|Владимировския рид]]. Още по̀ на изток обхожда от север уединената височина [[Борованска могила]] и продължава на изток в южната околност на село [[Враняк]]. При село [[Чомаковци]] границата пресича река [[Искър]], следейки на изток подножието на праволинейния и стръмен разседно-обусловен северен склон на [[Маркова могила]], обхожда откъм север по-високия хълмист релеф и достиг до село [[Телиш]].

Западната област на Дунавската равнина се отличава с равнинно-хълмист характер, със средна надморска височина от 130 м, в който се наблюданат съчетанието на плоски вододели, каньоновидни и асиметрични долини и крайдунавски алувиални низини. Земите с надморска височина от 0 до 200 м заемат 6128,2 km² или 84,7%, а тези с височина от 200 до 600 м — – 1106,7 km² или 15,3%. При проследяването на на нейната цялостна топографска повърхнина прави впечатление видимо изразеният наклон към север-североизток. В морфохидрографско и комплексно физикогеографско отношение Западната Дунавска равнина може да бъде диференцирана на две добре обособени подобласти — – Тополовецко-Арчарска и Ломско-Искърска.

От западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]] до вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]] се простира източната — – Ломско-Искърска подобласт. Тук с голяма яснота се открояват простиращите се от югозапад на североизток асиметрични вододелни ридове, между които са тясно свързаните с тях добре изразени асиметрични долини на реките [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]]. асиметричните вододелни ридове се отличават с просторни полегати източни склонове, които на изток постепенно и незабележимо преминават към заливната тераса на съседната речна артерия. И обратно, западните склонове на асиметричните ридове се спускат стръмно към леглото на съответната река. Тези морфографски особености на на асиметричните вододелни ридове сес съпровождат с простираща се от югозапад на североизток воделна линия минаваща твърде близко до западния и на значително разстояние от съответния по̀ на изток приток на Дунав. Особено обширна и равна е леко наклонената на изток и североизток повърхнина на [[Златия (Област)|Златията]] в междуречието на [[Цибрица]] и [[Огоста]].

Непосредствено на юг от река Дунав се проследяват стръмните и отчасти терасирани от екзогенните процеси склонови откоси на вододелните ридове в северната периферия на Западната Дунавска равнина. Между тези вододелни ридове покрай река Дунав се простира цяла редица от крайбрежни алувиални низине — – [[Видинска низина|Видинската]], [[Арчаро-Орсойска низина|Арчаро-Орсойската]], [[Цибърска низина|Долноцибърската]], [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] и [[Островска низина|Островската]]. Особено голяма площ заемат [[Видинска низина|Видинската]] и [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] низина, чиято незначителна средна надморска височина е от 30 до 35 м.

* [[Златия (област)|Златията]] (льосово плато, височина 120-140 – 140 м)

* [[Равнището]] (льосово плато, 140- – 160 м)

Сравнително сухият континетален климат в областта, наличната на места лесостепна естествена растителност и високите добиви от зърнените култури представляват комплекс от физикогеографски условия, които благоприятстват за широкото разпространение на [[гризачи]]те и най-вече на [[зайци]]те, [[мишки]]те и [[лалугер]]ите. За тяхното обитаване в областта следва да се имат пред вид и издълбаните от тях входове и дупки в мощните черноземи и в неспоения льосов субстрат. В Западната Дунавска равнина се среща богата и разнообразна птича фауна. Част от нея обитава блатистите и горски места на дунавските острови и крайдунавските алувиални низине, друга — – по-високите и сухи райони на тревната и горската растителност или обширните площи на обработваемите земи. Особено е голямо разнообразието на птичия свят през пролетта, когато не само пределите на естествените и създадените от човека гори, но и нивите с избуялите култури се огласят от много пролетни пойни птици. Освен това в областта при съответната благоприятна еколожка обстановка обитават диви патици и гъски, срещат се яребици, пъдпъдъци, гълъби гургулици и др.