Горнотракийска низина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
=== Пазарджишко-Пловдивско поле ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната – от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м. (Бошулско-Величковските височини са с най-висок връх Градище - – 448 м.), а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 m. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== Старозагорско поле ===
Ред 56:
== Библиография ==
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426 – 434.
* {{грб|150}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150.
 
[[Категория:Горнотракийска низина| ]]