Руй: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
| изглед-описание = Връх Руй, заснет от село Глоговица
| карта = България
| местоположение = '''[[България]]''' <br>[[Област Перник]]<br> '''[[Сърбия]]'''
| гео-ширина = 42.863
| гео-дължина = 22.576
| местоположение = '''[[България]]''' <br>[[Област Перник]]<br> '''[[Сърбия]]'''
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица
| връх = '''[[Руй (връх)|Руй]]'''
| височина = 1705,6
| вид =
Line 24 ⟶ 22:
Планината е разположена в най-западната част на Руйско-Верилската планинска група, като по билото и&#768; от гранична пирамида № 199 до гранична пирамида № 230 преминава участък от държавната ни граница с [[Република Сърбия]]. От северозапад на югоизток дължината и&#768; е около 12 км, а ширината – до 10 км. Общата площ около 86 км<sup>2</sup>. На североизток, изток и югоизток достига до долината на река [[Ерма]], а на юг склоновете и&#768; се спускат стръмно към [[Трънска котловина|Трънската котловина]]. На север, северозапад и запад в [[Сърбия]] се простира до долината на река Блатаница (ляв приток на [[Ерма]]), а на югозапад чрез седловина, висока 1243 м, се свързва с [[Милославска планина]].
 
Руй е типична масивна, от блоков тип планина, ограничена със стръмни, разседни склонове. Билото и&#768; е плоско, разположено на 1600- – 1700 м н.в. Най-високата и&#768; точка е едноименният връх [[Руй (връх)|Руй]] (1705,6 m), разположен в западната и&#768; част, на българо-сръбската граница, при гранична пирамида № 210.
 
Изградена е от протерозойски гнайси, шисти и амфиболити и от палеозойски гранити и гранодиорити. Има малки находища на оловно-сребърни и медни руди. Почвите са канелени и светлокафяви горски. Обрасла е със смесена широколистна гора – бук, дъб, габър. по билото обширни пасища.
Line 38 ⟶ 36:
Знеполе се простира от границата с [[Република Сърбия]], там, където на българска територия влиза река Ерма, и достига на изток до град Трън, като дължината ѝ е към 17 km. Това е плодородна котловина, напоявана от модите на река Ерма, и място, откъдето Руй може да бъде разгледан много добре.
 
Изключителен колорит в района създава протичащата в подножието на на планината река [[Ерма]]. Тя е една от двете реки в България, които извират в чужда държава, протичат на известно разстояние на българска територия, след което отново напускат пределите на страната. Изворите на река Ерма са разположени в планинската област между Знеполе и Власинската долина и по-точно източно от голямото Власинско езепо, на вододела между планината Чимерник на запад и Кървав камък на изток. Дължината на река Ерма е 65 km до вливането и в река Нишава, но на територията на България тя е 25 km. Средногодишният отток при Трън е 2,75 m3/s, но на 22 юни 1948 г. максималният отток е достигнал 180 m3/s, т. е. почти два пъти повече от средногодишния отток на най-голямата река в България – Марица. Замръзва за 20- – 30 дни през годината. Събрала водите на Знеполе, река Ерма минава почти по средата на на гр. Трън, след което се отправя на север по дълбока и живописна планинска клисура. От града до известното [[Трънско ждрело]] се отива по асфалтирано шосе – 3 km. От двете страни се спускат стръмни склонове: от Руй – на запад, и от връх Китка – на изток. Те са покрити с гъста смесена гора от бук, дъб, габър, ясен, леска. Край самата река са надвиснали широкополи върби, тополи, акации и др., образуващи тунел над речното корито.
 
След като приеме река Ломница – ляв приток, река Ерма прави неголям завой на дясно и тръгва в източна посока. Малко след водосливането клисурата променя характера си и сякаш се затваря от огромни варовикови скали. Милиони години реката се е врязвала в твърдата скала, за да създаде този феномен.
 
Ждрелото е дълго около 100 m и широко в най-тясната си част само 4 – 5 m. В тази теснина на река Ерма блъскат, пенят, скачат от камък на камък, образуват малки водовъртежи и един 4-метров водопад. Пролетно време, когато обикновено е пълноводието на реката, гледката е величествена и страховита. Двете насрещни скали – Църквището насевер и Жилав камък на юг, които образуват тази изключително красива природна врата, са високи над 100 m. Почти отвесните сивопепеляви варовикови стени, обрасли с люлякови храсти на места, са обект на алпийски изкачвания. Премиерното им покоряване е станало през септември 1964 г. В непрестъпата скала на десния бряг прокопан тунел, през който е прокаран път за село Банкя. Заслужава да се мине през него и да се види ждрелото от източната му страна. Църквището сравнително лесно може да се изкачи и тук все още личат следи (зидове, тухли, керемиди) от съществувал в миналото римски укрепен пункт, доказателство за който са намерените монети от началото на III век.
Line 75 ⟶ 73:
 
== Източници ==
* {{грб|418}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 418.
* Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.80 – 83.