Разлика между версии на „Ихтиманска Средна гора“

редакция без резюме
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 42.283
| гео-дължина = 23.631
| местоположение = България ([[Софийска област]], [[област София]], [[област Пазарджик]])
| част-от = [[Средна гора]]
| карта-файл2 =
}}
'''Ихтиманска Средна гора''' е планински дял в западната част на [[Средна гора]] между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток.
 
Западната граница започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], спуска се по долината на река [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]] и по река [[Искър]] достига язовирната стена на [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]]. Тези две реки отделят Ихтиманска Средна гора от разположените на запад [[Самоковска котловина]] и планините [[Плана]] и [[Витоша]]. Северната граница преминава по южните периферии на [[Софийска котловина|Софийската]], [[Саранска котловина|Саранската]], [[Камарска котловина|Камарската]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]]. Тук чрез три планински прага – [[Негушевски рид]], [[Опорски рид]] и [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] Ихтиманска Средна гора се свързва с планините [[Мургаш]] и [[Етрополска планина|Етрополска]], части от [[Стара планина]]. На изток проломната долина на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] я отделя от [[Същинска Средна гора]], а на юг горното течение на река [[Марица]] – от североизточните склонове на [[Рила]] планина.
 
Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански. В обсега на Вакарелско-Белишкия район се проследява преобладаващата западно-източна орографска изява на планините [[Лозенска планина|Лозенска]] (1190 м), [[Вакарелска планина|Вакарелска]] (1090 м) и [[Белица (рид)|Белица]] (връх Голяма Икуна 1221 м). Тук между планините [[Лозенска планина|Лозенска]] и [[Вакарелска планина|Вакарелска]] в горното течение на река Габра (ляв приток на [[Лесновска река]]) се очертава малката по обхват [[Габренска котловина]].
Между орографските единици на Вакарелско-Белишкия и Шипочанско-Еледжишкия район в горното поречие на река [[Мътивир]] (десен приток на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]) се очертава [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] (650 м).
 
Дължината и ширината на Ихтиманска Средна гора е около 50- – 52 км, площта и&#768; 1370 км<sup>2</sup>, а следната и&#768; надморска височина 750 м. Максималната височина на планината е 1392,8 м и се намира в най-южната част на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], недалеч от курортния комплекс [[Боровец]].
 
Изградена е главно от гнайси, пясъчници, варовици и гранити. В района на село [[Габра]] има находища на въглища, а в югоизточната и&#768; част при град [[Момин проход]] и село [[Пчелин (село)|Пчелин]] топли минерални извори. Климатът е умерено-континентален. Цялата област се отводнява от левите притоци на [[Марица]] – [[Очушница]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (с десния си приток [[Мътивир]]) и др. и [[Искър]] – [[Бистрица (Мусаленска)|Боровецка Бистрица]], [[Шипочаница]], [[Лесновска река]] и др. Почвите са предимно кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски. Преобладаващата горска растителност е представена от дъбови и букови гори, а по високите части – пасища.
 
В пределите на Ихтиманска Средна гора са разположени 4 града – Ихтиман, Костенец, Долна баня и Момин проход и множество малки села и махали.
 
От северозапад на югоизток през планината, от село [[Нови хан]] до село [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 79 км преминава участък от автомагистрала "[[Тракия (автомагистрала)|Тракия]]".
 
Успоредно на нея, от село [[Нови хан]] до град [[Белово]], на протежение от 74,2 км – участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Калотина" —„Калотина“ – [[София]] – [[Пловдив]] – ГКПП "Капитан„Капитан Андреево"Андреево“.
 
По северната периферия на планината, между селата [[Горна Малина]] и [[Мирково]], на протежение от 36,8 преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" —„Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
 
Освен тези два първокласни пътя през планината преминават още четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По цялото южно и западно подножие на планината, по долините на реките [[Марица]] и [[Искър]] преминава целия участък (86,3 км) на второкласен път № 82 [[Костенец]] – [[Самоков]] – [[София]].
* Между селата [[Вакарел]] и [[Поибрене]], на протежение от 34,1 км – участък от третокласен път № 801 [[Вакарел]] – [[Панагюрище]] – [[Стрелча]].
* От град [[Ихтиман]] до село [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], на протежение от 39,1 км – участък от третокласен път № 803 [[Ихтиман]] – [[Лесичово]] – [[Пазарджик]].
* От [[Ихтиман]] до [[Самоков]], цялото протежение (37,3 км) – от третокласен път № 822 [[Ихтиман]] – [[Ново село (Софийска област)|Ново село]] – [[Самоков]].
 
От северозапад на югоизток, успоредно на първокласен път № 8 преминава и част от трасето на жп линията [[София]] – [[Пловдив]], а по северните и&#768; слонове, успоредно на първокласен път № 6 – участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
 
== Вижте още ==
 
== Източници ==
* {{грб|227}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 227.
 
[[Категория:Средна гора]]