Кюстендилска котловина: Разлика между версии

Котловината има форма на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад-югоизток и има дължина около 20 км, а ширината ѝ варира от 7 до 10 км, със средна надморска височина от 460 при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]] до 870 м при село [[Вратца]]. От всички страни, с изключение на югоизток котловината е обградена от планини: на юг — – [[Осоговска планина|Осоговска]], на запад и северозапад — – [[Лисец (планина)|Лисец]] и [[Чудинска планина|Чудинска]], на север — – [[Земенска планина|Земенска]], на североизток и изток — – [[Конявската планина|Конявска]]. На изток чрез хълмистите и ниски южни ридове на [[Конявска планина]] е широко отворена към историкогеографската област [[Разметаница]], на север [[Земенски пролом|Земенският пролом]] я свързва с [[Радомирската котловина]], а на югоизток [[Скрински пролом|Скринският пролом]] — – с южната част на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] ([[Бобошевско поле]]). На северозапад и запад проломът на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] я свързва с [[Босилеградска котловина|Босилеградската котловина]], а проломът на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]] и проходът [[Вратца (проход)|Вратца]] — – с [[Каменица (котловина)|Каменичката котловина]].

Формирането на котловината започва през стария [[терциер]] и продължава през стария [[плиоцен]]. Котловинната основа е разчленена и хълмиста, а оградните склонове се издигат рязко към заобикалящите я планини. Речните долини са с широки алувиални дъна. На базата на геоложкия строеж са малките находища на лигнитни староплиоценски въглища в района на село [[Николичевци]], а ограничаващите я разседи са предпоставка за множеството карстови извори в подножието на [[Конявска планина]] и в източния дял на [[Осогово]]. Извори с топла минерална вода има в [[Кюстендил]], а със студена — – при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]].

Климатът е мек, преходноконтинентален със средиземноморско влияние, и се обуславя от навлизането на топли въздушни маси по поречието на река Струма и предпазеността от навлизането на студен въздух от север. Лятото е продължително, а зимата — – сравнително къса. Средната януарска температура е 0,6°С, средната юлска 21,6°С, а средногодишната 10,9°С. Валежите са умерени, със средно годишна сума 608 мм, с максимум през май-юни и минимум — – през август и вторичен максимум — – през ноември-декември. През зимното полугодие в котловината се създават условия за [[температурни инверсии]].

В котловинното дъно преобладават алувиалните и алувиално-ливадните почви, на места има излужени канелени горски и кафяви горски почви, рядко се срещат черноземни смолници. За склоновете на [[Конявска планина]] са характерни хумуснокарбонатните почви, за източния дял на [[Осогово]] — – излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени почви, за склоновете на планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и западния дял на [[Осогово]] — – кафявите горски почви, а за склоновете на планините от Краището — – излужените канелени горски почви.

В котловинното дъно и в подножията на планините са разположени ниви, ливади, пасища, овощни градини, насаждения от орех. Отглеждат се и тютюн, зърнени и фуражни култури, зеленчуци и др. Котловината е известна още като [[овощна градина|овощната градина]] на България. По склоновете на планините има изкуствени насаждения от бор, гори от бук, цер, [[Благун (дъб)|благун]], горун, воден габър, обикновен и келяв габър. Животинският свят е представен от див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански ливаден гущер, дългокрака гръцка жаба, речен кефал, черна мряна, скобар, каракуда, шаран и др.

* От югозапад на североизток, между селата [[Вратца]] и [[Коняво]], на протежение от 20,2 км — – участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" —„Гюешево“ – [[София]] — – [[Карлово]] — – [[Бургас]].

* От запад на изток, от [[Кюстендил]] до село [[Долна Козница]], на протежение от 21,8 км — – участък от второкласен път № 62 [[Кюстендил]] — – [[Дупница]] — – [[Самоков]].

* От юг на север, от [[Кюстендил]] до село [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]], на протежение от 9,6 км — – участък от третокласен път № 601 [[Кюстендил]] — – [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]] — – ГКПП "Олтоманци"„Олтоманци“.

* В североизточната част на котловината, по склоновете на [[Конявска планина]], между селата [[Коняво]] и [[Горна Козница]], на протежение от 13,3 км — – участък от третокласен път № 602 [[Коняво]] — – [[Таваличево]] — – [[Бобов дол]].

През нея между гарите Шишковци и Мазарачево преминава и участък от трасето на жп линията [[Радомир]] — – [[Кюстендил]] — – [[Гюешево]].

* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] ''А-Я'', София, изд.БАН, 1988 г., с.351- – 2;

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове.'', В : Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938, с.48- – 106;

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд.БАН., с.133- – 148;