Кюстендилска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== Географско положение, граници ==
Котловината има форма на неправилна елипса, чиято дълга ос е ориентирана в направление северозапад-югоизток и има дължина около 20 км, а ширината ѝ варира от 7 до 10 км, със средна надморска височина от 460 при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]] до 870 м при село [[Вратца]]. От всички страни, с изключение на югоизток котловината е обградена от планини: на юг – [[Осоговска планина|Осоговска]], на запад и северозапад – [[Лисец (планина)|Лисец]] и [[Чудинска планина|Чудинска]], на север – [[Земенска планина|Земенска]], на североизток и изток – [[Конявската планина|Конявска]]. На изток чрез хълмистите и ниски южни ридове на [[Конявска планина]] е широко отворена към историкогеографската област [[Разметаница]], на север [[Земенски пролом|Земенският пролом]] я свързва с [[Радомирската котловина]], а на югоизток [[Скрински пролом|Скринският пролом]] – с южната част на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] ([[Бобошевско поле]]). На северозапад и запад проломът на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] я свързва с [[Босилеградска котловина|Босилеградската котловина]], а проломът на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]] и проходът [[Вратца (проход)|Вратца]] – с [[Каменица (котловина)|Каменичката котловина]].
 
== Геоложки строеж, геоморфоложки особености ==
Формирането на котловината започва през стария [[терциер]] и продължава през стария [[плиоцен]]. Котловинната основа е разчленена и хълмиста, а оградните склонове се издигат рязко към заобикалящите я планини. Речните долини са с широки алувиални дъна. На базата на геоложкия строеж са малките находища на лигнитни староплиоценски въглища в района на село [[Николичевци]], а ограничаващите я разседи са предпоставка за множеството карстови извори в подножието на [[Конявска планина]] и в източния дял на [[Осогово]]. Извори с топла минерална вода има в [[Кюстендил]], а със студена – при село [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]].
 
== Климат и води ==
Климатът е мек, преходноконтинентален със средиземноморско влияние, и се обуславя от навлизането на топли въздушни маси по поречието на река Струма и предпазеността от навлизането на студен въздух от север. Лятото е продължително, а зимата – сравнително къса. Средната януарска температура е 0,6°С, средната юлска 21,6°С, а средногодишната 10,9°С. Валежите са умерени, със средно годишна сума 608 мм, с максимум през май-юни и минимум – през август и вторичен максимум – през ноември-декември. През зимното полугодие в котловината се създават условия за [[температурни инверсии]].
 
Котловина се отводнява от река Струма и притоците и&#768; [[Драговищица (река)|Драговищица]], Соволянска [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], [[Банщица]], Конявски дол, [[Новоселска река]], Берсинска река, [[Гращичка река]], Лилячка река и др. По-многобройни и с по-голям отток са десните протоци, водещи началото си от планината [[Осогово]] и планините от [[Краище]]то. В миналото водосборните им области са подложени на ерозия и те отлагат големи количества наносен материал, отнасят и заливат плодородна земя. Сега ерозията е предотвратена, извършена е корекция на реките с обща дължина 47 км. Водите им се използват за напояване на около 70 000 дка и за завиряване на язовири с общ обем 12 млн. м<sup>3</sup>. В наслагите на котловинното дъно има подпочвени води. В котловината, в резултат на значителните притоци които получава средномногогодипшият отток на река Струма се увеличава с около 16 м<sup>3</sup>/сек.
 
== Почви, флора и фауна ==
В котловинното дъно преобладават алувиалните и алувиално-ливадните почви, на места има излужени канелени горски и кафяви горски почви, рядко се срещат черноземни смолници. За склоновете на [[Конявска планина]] са характерни хумуснокарбонатните почви, за източния дял на [[Осогово]] – излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени почви, за склоновете на планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и западния дял на [[Осогово]] – кафявите горски почви, а за склоновете на планините от Краището – излужените канелени горски почви.
 
В котловинното дъно и в подножията на планините са разположени ниви, ливади, пасища, овощни градини, насаждения от орех. Отглеждат се и тютюн, зърнени и фуражни култури, зеленчуци и др. Котловината е известна още като [[овощна градина|овощната градина]] на България. По склоновете на планините има изкуствени насаждения от бор, гори от бук, цер, [[Благун (дъб)|благун]], горун, воден габър, обикновен и келяв габър. Животинският свят е представен от див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански ливаден гущер, дългокрака гръцка жаба, речен кефал, черна мряна, скобар, каракуда, шаран и др.
 
== Селища ==
Ред 21:
 
== Транспорт ==
 
През котловината пременават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
* От югозапад на североизток, между селата [[Вратца]] и [[Коняво]], на протежение от 20,2 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" —„Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
* От запад на изток, от [[Кюстендил]] до село [[Долна Козница]], на протежение от 21,8 км – участък от второкласен път № 62 [[Кюстендил]] – [[Дупница]] – [[Самоков]].
* От юг на север, от [[Кюстендил]] до село [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]], на протежение от 9,6 км – участък от третокласен път № 601 [[Кюстендил]] – [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]] – ГКПП "Олтоманци"„Олтоманци“.
* В североизточната част на котловината, по склоновете на [[Конявска планина]], между селата [[Коняво]] и [[Горна Козница]], на протежение от 13,3 км – участък от третокласен път № 602 [[Коняво]] – [[Таваличево]] – [[Бобов дол]].
 
През нея между гарите Шишковци и Мазарачево преминава и участък от трасето на жп линията [[Радомир]] – [[Кюстендил]] – [[Гюешево]].
 
== Топографска карта ==
Line 41 ⟶ 40:
== Литература ==
* [[Гунчо Гунчев|Гунчев, Гунчо]], Кюстендилската котловина и оградните и части. Принос към морфологията на Западна Средна България., София, изд. Придворна печатница, 1934;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] ''А-Я'', София, изд.БАН, 1988 г., с.351- – 2;
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове.'', В : Архив за поселищни проучвания, София, I, кн.1, 1938, с.48- – 106;
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд.БАН., с.133- – 148;
* {{грб|279}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 279.
* Сборник ''Кюстендил и Кюстендилско'', София, изд.ОФ, 1973 г., 404 с.