Разлика между версии на „Лозенска планина“

228 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
| изглед-описание = Околностите на село [[Долни Пасарел]] в подножието на Лозенска планина
| карта = България
| гео-ширина = 42.561
| гео-дължина = 23.597
| местоположение = България ([[Софийска област]], [[област София]])
| част-от = [[Средна гора]]
| връх = [[Попов дял]]
| височина = 1 1901190,2
| вид =
| възраст =
| карта-файл2 =
}}
'''Лозенска планина''' e планина в Западна [[България]], част от [[Ихтиманска Средна гора]]. Името ѝ идва от село [[Лозен (Област София)|Лозен]], което се намира в подножието ѝѝ.
 
== Географско положение, граници, големина ==
На запад и югозапад [[Панчаревски пролом|Панчаревският пролом]] на река [[Искър]] отделя Лозенска планина от планините [[Витоша]] и [[Плана]], а на изток долината на Габренска река (ляв приток на [[Лесновска река]], от басейна на [[Искър]]) – от [[Вакарелска планина]] на [[Ихтиманска Средна гора]]. На север склоновете и&#768;ѝ постепенно потъват в [[Софийска котловина|Софийската котловина]]. Дължината на планината от запад на изток е около 15 кмkm, а ширината и&#768; варира от 5 кмkm на запад до 10 кмkm на изток. Площта и&#768;ѝ е около 80 km<sup>2</sup>.
 
== Геоложки строеж, деление ==
Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото и&#768; е заравнено и разположено на около 1000- – 1100 мm. Изградена е от разнообразни скали – гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира [[мина Чукурово]] за [[лигнитни въглища]]. Планината има 2 дяла&nbsp;— – северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.
* Северен дял&nbsp;— – Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 m), Ланина могила (1188 m), [[Половрак]] (1182 m) и Бачун (1150 m);
* Югозападен дял&nbsp;— – В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
 
== Климат и води ==
Климатът е мек, умерено континентален. Снежната покривка не се задържа дълго - – 4 месеца.
 
Повечето реки и потоци пресъхват през лятото, особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в река [[Искър]], през юли и август може да пресъхне напълно. Въпреки това в планината има достатъчно извори. По-известни са Бачул, Студен кладенец, Ибров кладенец, Светена вода, Ловджийската чешма, Гъркина чешма, Матейната чешма и Изворо. Най-голямата река, протичаща в пределите на Лозенска планина, е Ракита. От северната страна има множество къси и маловодни реки и потоци. Те са известни главно на по-старите жители на селата и на козари и говедари. Такива са Брожданска, Радиличка, Сакошка и Димовска бара, Блазно дере, Каменити дол, Ланчевска бара, Топлика, Буков дол и др. Над [[Нови хан]] е по-голямата река Студеница, която извира от северния склон на връх Мали Попов дял (1104 мm) и има дълбока и красива долина. Също много красива е долината на Търнавска река. Езерата около село [[Габра]] - – Тараторското и Банището са добре познати на любителите на риболова. Макар и да се води като язовир, [[Панчарево]] е най-популярната от водните площи около [[София]]. [[Панчаревски минерален извор|Минералният извор]] при [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] е още от римско време, а вероятно и преди това е бил известен на [[траки]]те. Днес се намира под езерото, но водите му са изведени до чешмите и банята на самия бряг.
 
== Почви ==
 
== Флора и фауна ==
В миналото цялата планина е била покрита с непроходими вековни [[бук]]ови и [[дъб]]ови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в планината има много пасища. Старите гори са запазени около Лозенския манастир и са част от [[НАТУРА 2000]]. Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. В ниските части се срещат [[цер]], [[космат дъб]], [[горун]], [[благун (дъб)|благун]], [[обикновен габър]], [[келяв габър]]. В буковия пояс има [[обикновен бук]] и [[мизийаски бук]], [[полски бряст]],[[явор]], [[шестил]], [[хиркански явор]], [[клен]], [[мъждрян]], [[офика]] и [[брекина]]. Покрай [[Искър]] - – [[елша]], [[върба]], [[топола]] и вторични борови гори.
 
[[Бозайници]] -[[сърна|сърни]], [[дива свиня|диви свине]], [[лисица|лисици]], [[Катерици]], [[Див заек|зайци]], рядко [[вълк|вълци]]. През зимата оттук минават [[мечки]]. Лозенската планина свързва мечките от [[Рила]], [[Витоша]] и [[Стара Планина]]. [[Птици]] - – [[пъдпъдък|пъдпъдъци]], [[горски гълъб]]и, [[гургулица|гургулици]], [[Кълвачоподобни|кълвачи]] и [[чучулига|чучулиги]]. [[Влечуги]] и [[земноводни]] - – [[усойница]], [[пепелянка]], [[смок]], [[сива водна змия]], [[зелен гущер]], [[тритони]], [[планинска жаба]]. Други - – [[сечко розалия]], [[зелен скакалец]] и [[цикади]].
 
== Селища, природни и културни забележителности ==
По северните склонове на планината са разположени три села – [[Герман]], [[Лозен (Област София)|Лозен]] и [[Нови хан]], а по южното – [[Долни Пасарел]] и [[Габра]].
 
Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - – ''Равулското кале'' на връх [[Калето (Лозенска планина)|Калето]], ''Еврейското кале'' на едноименния връх и [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]]. Старият път от [[София]] за [[Самоков]] е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село [[Долни Пасарел]] и продължавал по долината на река [[Искър]]. Село [[Габра]] е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен&nbsp;— – според легендата от юнак, надвил "черен„черен арапин"арапин“ и спечелил свободата на свои сънародници, а [[Нови хан]] възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от [[Цариград]] до [[Белград]]- Йени хан. Според едно предание в местността Селище е било селото, чиито жители са основали [[Долни Лозен]].
 
В планината има и няколко паметника. На връх [[Половрак]] сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на [[Георги Бенковски]]. В Стражарски дол, близо до вилна зона "Пасарел"„Пасарел“, е паметникът на смелия летец [[Димитър Списаревски]], направил първия таран в авиационната ни история, спирайки [[бомбардировач]], летящ към [[София]].
 
В планината се намират четири манастира:
*[[Германски манастир]] "Св„Св. Йоан Рилски"Рилски“.
*[[Лозенски манастир „Свети Спас“|Лозенски манастир]] "Св„Св. Спас" -Спас“ – основан през 14XIV век и разрушаван и възстановяван няколко пъти.
*[[Панчаревски манастир|Панчаревски (Урвишки) манастир]] "Св„Св. Никола Летни"Летни“- има подобна история.
*[[Пасарелски манастир]] "Св„Св. Петър и Павел" -Павел“ – в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от 19XIX в. Тя е зле запазена, но фреските и&#768; са в добро състояние.
 
В югозападната част на планината, над десния бряг на река Искър, се извисяват останките от средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]].
 
== Източници ==
* {{грб|290 – 291}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 290 – 291.
 
[[Категория:Планини в България]]