Чернатица: Разлика между версии

| връх = '''[[Голям Персенк]] 2094,5''' м

| височина = 2094,5

Ридът има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на [[Чепеларска река]] го отделя от [[Добростански рид]] и [[Радюва планина]], а на запад дълбоката проломна долина на река [[Въча]] — – от [[Баташка планина]] и североизточното ѝ разклонение [[Равногор (рид)|Равногорски рид]]. На юг долината на [[Широколъшка река]] го отделя от рида [[Мурсалица]], а чрез седловината Пампорово се свързва с [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На север склоновете му стръмно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Северната част на рида се разделят от [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река) на два отделни рида — – на запад Върховръшки и на изток [[Белочерковски рид|Белочерковски]].

Билото на рида е с надморска височина 1500- – 2000 м с откроени изолирани върхове: [[Голям Персенк]] (2094,5 м), [[Малък Персенк]] (2073,9 м), [[Модър]] (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на [[Въча]] и [[Чепеларска река]], а северните му стъпаловидно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Изграден е предимно от [[гнайс]]и и по-малко от терциерни вулканити — – [[риолит]]и, а в северната периферия – от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на [[Въча]] — – [[Широколъшка река|Широколъшка]], Лясковска, Чурековска и др., [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река, десен приток на [[Марица]]) и левите притоци на [[Чепеларска река]] — – Забърдовска, Ореховска, [[Луковица (река)|Луковица]] и др. В западното подножие, в района на село [[Михалково]] бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.

* Хижи: „Върховръх“, „Бряновщица“, „Чурен“, „Модър“, „Равнища“, „Здравец“, „Чернатица“, „Руен“, "Бяла„Бяла черква"черква“, „Персенк“, „Кабата“, „Чудните мостове“, „Изгрев“ и други общо 17 на брой.

* Летовища: „Студенец“, "Бяла„Бяла черква"черква“.

* Манастири: Кукленски (югозападно от град [[Куклен]]), Горноводенски "Свети„Свети Кирик"Кирик“ (южно от кв. Горни Воден на Асеновград), "Св„Св. Георги Победоносец"Победоносец“ (южно от село Белащица), „Св.св. Петър и Павел“ (в летовище „Бяла черква“).

В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 5 града [[Асеновград]], [[Кричим]], [[Куклен]], [[Перущица]] и [[Чепеларе]] и 39 села: [[Бачково]], [[Беден]], [[Белащица]], [[Бойково]], [[Брезе (Област Смолян)|Брезе]], [[Брестник]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]], [[Върбово (Област Смолян)|Върбово]] [[Гълъбово (Област Пловдив)|Гълъбово]], [[Дедово]], [[Добралък]], [[Дряновец (Област Смолян)|Дряновец]], [[Забърдо]], [[Зорница (Област Смолян)|Зорница]], [[Извор (Област Пловдив)|Извор]], [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], [[Кукувица (село)|Кукувица]], [[Лилково]], [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] (Област Пловдив), [[Лясково (Област Смолян)|Лясково]] (Област Смолян), [[Малево (Област Смолян)|Малево]], [[Марково (Област Пловдив)|Марково]], [[Михалково]], [[Нареченски бани]], [[Орехово]], [[Осиково (Област Смолян)|Осиково]], [[Първенец (селоОбласт Пловдив)|Първенец]], [[Руен (Област Пловдив)|Руен]], [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Скобелево (Област Пловдив)|Скобелево]], [[Сливово (Област Смолян)|Сливово]], [[Студенец (Област Смолян)|Студенец]], [[Устина]], [[Хвойна (село)|Хвойна]], [[Храбрино]], [[Цар Калоян (село)|Цар Калоян]], [[Чурен]], [[Широка лъка]] и [[Яврово]].

* По източното му подножие, по долината на [[Чепеларска река]] от [[Асеновград]] до село [[Проглед]], на протежение от 59,3 км — – участък от второкласен път № 86 [[Пловдив]] – — [[Асеновград]] – — [[Смолян]] — – ГКПП "Елидже"„Елидже“;

* По долината на [[Първенецка река|Първенецка]] (Тамръшка река) и десният ѝѝ приток Лилковска река, между селата [[Първенец (село)|Първенец]] и [[Лилково]], на протежение от 26,8 км — – участък на третокласен път № 862 [[Пловдив]] – — [[Първенец – (село)|Първенец]] — [[Лилково]];

* По западното и южното му подножие, по долината на река [[Въча]] и притока ѝѝ [[Широколъшка река]], от село [[Стойките]] до град [[Кричим]], на протежение от 78,9 км — – участък от третокласен път № 866 [[Смолян]] — – [[Девин]] — – [[Стамболийски (град)|Стамболийски]].