Делфийски оракул: Разлика между версии

Светилището е по същество парче земя (''теменос''), посветено на почитаното божество и оградено. Светилището на Аполон е с форма на четириъгълник с дължина на страните 130 на 190 м, опасан с яка, добре изградена стена (''периболос'') с няколко врати. Теренът е доста стръмен и достига до отвесните скали Федриади. С помощта на няколко големи подпорни стени са направени тераси, свързани помежду си с главния ''Свещен път'', който свързва голямата врата в долния източен край на стената с терасата пред хълма, като прави два последователни завоя. От двете страни на пътя се редуват ''съкровищниците'', построени от полисите [[Сикион]], [[Сифнос]], [[Тива (полис)|Тива]], [[Древна Атина|Атина]], [[Сиракуза]], [[Книдос]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Кирена]] и други, както и съкровищниците на двата [[етруски]] града Цере и Спина. Много от даренията привличали вниманието на поклонниците със скулптури и надписи<ref>{{Шаму|216}}</ref>. Например картина на [[Полигнот]] върху [[Лесхе на книдосците|постройка]], издигната от [[книдос]]ците ( или ''лесхе'' - място за разговори), изобразявала ''Слизането на Одисей в Хадес'' (''Некия'') и ''Превземането на Троя'' (''Илиуперсис'').<ref name="EB 1911">{{cite book |title= Encyclopædia Britannica, 11^{th edition} |last=Chisholm |first= Hugh, ed |year=1911 |publisher= Cambridge University Press |url=https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Polygnotus }}</ref>. Гръцкият пътешественик от 2 век [[Павзаний]] е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура<ref name="EB 1911"/><ref>{{Павзаний |Χ, 25 – 31|}}</ref>. Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.<ref name="EB 1911"/>