Прабългарите се преселват през [[IVII век]] от [[Централна Азия]] в земите северно от [[Кавказ]] и около бреговете на река [[Волга]] (тогава [[Итил]]). Езиково-етническата принадлежност на тези прабългари е била вероятно тюркска с ирански и други етно-лингвистични примеси. През IV-V век прабългарите - макар и като обособена общност - са съставна част от [[Хуни|Хунската империя]], а след смъртта на [[Атила]] през [[453]] г. и разпадането на империята се изтеглят северно от [[Черно море]], в земите на днешна [[Украйна]]. По-късно, в началото на VII век, обединени от [[Кубрат]], те образуват държавата [[Велика България]]. След нейното разпадане в края на същото столетие част от тях, водени от [[кан (титла)|кан]] [[Аспарух]], се заселват във [[Византия|византийската]] област [[Малка Скития]], откъдето впоследствие отново формират държава, станала предшественик на днешна [[България]]. Прабългарите, които са сравнително малобройни, се заселват предимно в триъгълника между днешните градове Плиска, Преслав и Варна. На юг от линията Русе - Преслав - Варна липсват следи от прабългарски некрополи и селища. Това заселване на войнствени варвари, предизвикало изтеглянето на юг от днешна [[Добруджа]] на голяма част от местното романизирано и гърцизирано население. Споменът за неговото преселение е стигнал до нас в апокрифния летопис на пророк Исай от ХI в.: ''"Аз чух глас, който ми рече: "Исае, иди на запад от най-горните земи на Рим и вземи третата част от куманите, наречени българи, и засели земята [[Карвунско деспотство|Карвунска]], която опразниха римляните и елините."''<ref>[http://www.promacedonia.org/dm/dm_4v.html ОБЩОНАРОДНОТО И РЕГИОНАЛНОТО В КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКАТА РАВНИНА Димитрина Митова-Джонова, (Изд. на БАН, София, 1989)]</ref> Според цитирания автозомен атлас на генетичните смешения българите са носители на 2% централнооазиатска ДНК, привнесена от районите на Монголия и Южен Сибир през 9-ти век, което вероятно кореспондира със претопяването на прабългарите в завареното население. Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Източна Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през Средновековието. Аспаруховите българи допринасят за създаването на българската народност с военното и държавническото си изкуство и със стопанските си познания.
