Айтоска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 42.743
| гео-дължина = 27.384
| местоположение = България ([[Област Бургас]])
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = Каратепе
| височина = 484,5
| вид =
| възраст =
Line 18 ⟶ 16:
| карта-файл2 =
}}
'''Айтоска планина''' е ниска [[планина]], дял от [[Стара планина|Източна Стара планина]], в [[Област Бургас]], между долината на [[Хаджийска река]] и [[Бургаска низина|Бургаската низина]].<ref name="грб">{{грб|13}}</ref>
 
Айтоската планина се издига в югоизточната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина 25 км и ширина 15- – 18 км. На запад [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]] я отделя от възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], а на североизток долината на [[Хаджийска река]] – от [[Еминска планина]] на [[Стара планина]]. На юг склоновете и&#768; постепенно затъват в [[Бургаска низина|Бургаската незина]]. На север в района на село [[Руен (Област Бургас)|Руен]] чрез ниска седловина (211 м) се свързва с [[Еминска планина]], а на северозапад – [[Айтоски проход|Айтоският проход]] (350 м) я свързва с [[Карнобатска планина]].<ref name="грб"/>
 
Планината е ниска, разчленена надлъжно на две части от долината на река [[Ахелой (река)|Ахелой]]. Северната част е по-добре оформена и тук се намира най-високата и&#768;ѝ точка – връх '''Каратепе''' (484,5 м), разположен на 1,2 км югозападно от село [[Черна могила (Област Бургас)|Черна могила]]. Южната част е по-широка, хълмиста, с плоски била и полегати склонове с най-висок връх Капаклия (424,1 м). На изток, в района на град [[Каблешково]] завършва с връх Голяма Биберна (262,5 м). От планината водят началото си реките [[Ахелой (река)|Ахелой]] и [[Айтоска река]], малки реки и дерета вливащи се в [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]] и къси десни притоци на [[Хаджийска река]].<ref name="грб"/>
 
Изградена е от сенонски седименти, андезити и туфи. Почвите са излужени канелени горски и смолници. Широките и&#768; билни части са заети от обработваеми земи и пасища, а склоновете и&#768;ѝ са голи с редки ксерофитни храсти. В северната и&#768;ѝ част на отделни места са запазени ниски дъбови гори.<ref name="грб"/>
 
В най-западното подножие на планината е разположен град [[Айтос]], а в най-източното и&#768; —ѝ – град [[Каблешково]]. В нея са разположени и селата: [[Бата]], [[Белодол]], [[Брястовец]], [[Габерово (Област Бургас)|Габерово]], [[Драганово (Област Бургас)|Драганово]], [[Дрянковец]], [[Дъбник]], [[Изворище]], [[Косовец]], [[Лясково (Област Бургас)|Лясково]], [[Медово (Област Бургас)|Медово]], [[Миролюбово]], [[Мъглен (село)|Мъглен]], [[Пещерско]], [[Порой (Област Бургас)|Порой]], [[Рудник (Област Бургас)|Рудник]], [[Съдиево (Област Бургас)|Съдиево]] и [[Черна могила (Област Бургас)|Черна могила]].<ref name="грб"/>
 
В най-източната част на планината, над село [[Медово (Област Бургас)|Медово]] е изградена хижа "Горска„Горска среща"среща“.<ref name="грб"/>
 
По западното и източното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държаваната пътна мрежа:
* По западното и&#768;ѝ подножие, на протежение от 10 км преминава участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" —„Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
* През [[Айтоски проход|Айтоския проход]], от село [[Ябълчево]] до [[Айтос]], на протежение от 12,4 км – участък от третокласен път № 208 [[Ветрино]] – [[Провадия]] – [[Айтос]].
* Покрай източното и&#768;ѝ подножие, от [[Медово (Област Бургас)|Медово]] до [[Каблешково]], на протежение от 4,8 км – участък от третокласен път № 906 [[Рудник (Област Варна)|Рудник]] – [[Каблешково]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
Line 46 ⟶ 44:
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 13.
 
[[Категория:Планини в България]]