Разлика между версии на „Народни песни на македонските българи“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Стефан Веркович, ползвайки HotCat)
Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме |year=1860 |publisher= Правителственомъ кньигопечатньомъ |location=У Београду |pages=XIII }}</ref>}}
 
Предговорът е с характер на етнографски очерк за [[Македонски българи|българите в Македония]] и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.<ref name="Тодоров 129-130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 129-130 }}</ref> Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.<ref name="Тодоров 130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 130 }}</ref>
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |year=1966 |publisher=Български писател |location= София }}</ref>