Престъпление и наказание: Разлика между версии

'''„Престъпление и наказание“''' ({{lang-ru|Преступление и наказание}}) е [[философски роман]], написан от руския писател [[Фьодор Достоевски|Фьодор Михайлович Достоевски]] в периода 1865-1866 г. и публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „[[Руский вестник]]“ през 1866 г. Следващата година излиза самостоятелно издание, чиято структура не е много изменена в сравнение с вестникарската версия, освен няколко съкращения и стилистични поправки, направени от автора.

Замисълът за „Престъпление и наказание“ съзрява у Достоевски в течение на много време, но централната тема, свързана с идеята за основния персонаж за „обикновените“ и „необикновените“ хора, започва да се формира едва през 1863 г. в Италия. След като започназапочва да работи върху произведението, авторът комбинирасъчетава черновата на незавършения роман „Пияници“, в който е очертана сюжетната линия, разказваща за семейство Мармаладови, и записки на роман-изповед, заплануван като откровение на един каторжник. В процеспроцеса на работа за основна сюжетна линия се избира престъплението на студента [[Родон Разколников|Родион Разколников]], който убива стара лихварка, за да спаси близките си. Криминалната нишка дава на Достоевски повод за размисъл, относно социалните обстоятелства, подтикващи човек да извърши престъпление, а също и възможност да покаже какви сложни „химически“ процеси се случват в душите на хората. Действието на романа се развива в [[Санкт Петербург]], което превръща образа на големия град от втората половина на XIX век във важна част от произведението. Творбата също така извежда на преден план някои популярни по това време теми и въпроси, свързани с [[религия]]та, [[социализъм|социалните идеи]] и [[хуманизъм|хуманизма]].

В романътромана се разглеждат душевните терзания на Родион Романович РаскольниковРазколников, разорен [[Санкт Петербург|петербургски]] студент, който убива предумишлено безскрупулна [[лихвар]]ка за [[пари]]те ѝ. Нейната по-млада сестра става случаен свидетел на убийството, — поради това Родион Романович убива и нея, без да е желал смъртта ѝ по-рано. Но така героят не разрешава финансовите си проблеми.

Достоевски започва писането на „Престъпление и наказание“ през лятото на [[1865]]. Самият той е в тежко материално положение, дължащо се на страстта му към хазарта, както и отна желанието му да помогне на семейството на брат му Михаил, починал през 1864 г. Достоевски е дължал голяма сума пари на различни кредитори. Подписва договор за написване на роман, с редактора Катков, в което обяснява идеята си да напише роман за млад мъж, убил хладнокръвно лихвар, и който по-късно се опитва да избяга, оправдавайки постъпката си, но в крайна сметка споделя за престъплението.

Романът е разделен на 6.шест части, с епилог. В първите три части е представен Разколников, — разумен, горд от постъпката си. Части от 4 до 6 представят „нерационалния“ и смирен Разколников. Първоначалните принципи на Разколников постепенно „умират“ в първата част, а във втората се „раждат“ новите. Кулминационната точка е по средата на фабулата.<ref>^ "On the Structure of Crime and Punishment, " in: PMLA, March 1959, vol. LXXIV, No. 1, p. 132-133.</ref>

! Име (на руски) || Съдържа думата || Значение на български

| Семён Захарович Мармеладов || ''Мармеладмармелад'' || мармалад/сладко

Романът описва убийството на алчна стара лихварка и по-младата ѝ сестра, от разорен петербургски студент, както и емоционалните и морални последствия за главния герой, [[Родион Разколников]].

Малко след убийството, Разколников се разболява и ляга на легло. Обладан е от манията, че всеки го подозира за убийството. За малко не полудява, заради спомена от престъплението. Но среща СофьяСофѝя (Соня) СемёновнаСемьоновна Мармеладова, проститутка, дъщеря на СемёнСемьон Захарович Мармеладов, която въпреки „занаята“ си, остава дълбоко религиозна. Според някои литературни критици, връзката им е алегория на Божията любов към съгрешилите хора, както и на изкупителната сила на любовта, но тя се проявява само след признанието на Разколников.

Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като [[благотворителност]]та, [[семейство]]то, [[атеизъм|атеизма]], [[алкохолизъм|алкохолизм]]а, и [[революция|революционната]] дейност. Въпреки че Достоевски се отказва от [[социализъм|социализма]], в романа се критикува установяващияустановяващият се в руското общество [[капитализъм]].

Разколников се самосъзнавасамоосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава [[справедливост]], по начин, който обществото възприема като неприемлив – убиването на лихварката, с което той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. Преди убийството героят дели хората на въшки и богове, и смята, че на втория тип всичко е позволено в името на някоя велика идея и че ако е от втория тип хора, би могъл да убие и да остане неразкрит и ненаказан, защото бабичката е нищожество. Например, Разколников споменава често [[Наполеон]], който, въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е „над“ обществените норми. Така и той смята, че може да премине тази обществена норма, убивайки лихварката, и използвайниизползвайки парите ѝ за добро. За него, ако е трябвало [[Исак Нютон]] и [[Йохан Кеплер]] да убиват, дори и стотици хора, в името на просвещението, то тази жертва си е заслужавала.

== Вярата в Престъплениепрестъплението и наказаниенаказанието ==

ПървоналачнатаПървоначалната цел на Достоевски е да обори най-дълбоките аргументи срещу християнската вяра, в частност, като се противопостави на модерния по онова време в Европа „рационален егоизъм“<ref name="an">[http://jollyroger.com/zz/yfired/Dostoevskyhall/cas/2.html „The Religion in Crime&Punishment“]</ref>. Олицетворение на тази философия е образът на Пьотр Петрович Лужин, който иска да се ожени за сестрата на Разколников, с цел тя да му стане прислужница.

Образът на Соня пък има забележително сходство с този на блудницата от Евангелието на Йоан, гл. 8 <ref>[http://www.biblegateway.com/passage/?book_id=50&chapter=8&version=82 Евангелие от Йоан].</ref>. Чрез Соня е представена идеята за саможертвата: героинята жертва всичко, включително и собствената си добродетел, за да спаси семейството си от глад. Образът на Соня не се вписва във философията на рационалния егоизъм на Лужин. Изглежда, авторът е използвал образа на Лужин като въплъщение на тази философия, образа на Соня – на нейната противоположност, и образа на Разколников, който е разделен между двете. Чрез страданието на Разколников, който при убийството на лихварката се води от рационалния егоизъм, но с изкупителната сила на страданието, чрез Христовата вяра, постига истинска духовна свобода<ref name="an" />.