Разлика между версии на „Задбайкалие“

редакция без резюме
 
Херцинската област на Забайкалието е богата на полезни изкопаеми – калай, волфрам и молибден, които са генетически свързани с интрузивните палеозойски гранити. Има находища на рудно злато, свързани с по-малки интрузии и полиметални руди. В каледонската област има находища на хром, титан, желязо, цинк, волфрам, молибден, злато. В байкалската нагъната област има рудно и речно злато. От нерудните полезни изкопаеми най-голямо значение имат: флуорити, строителни камъни, магнезити, доломити, графити, минерални оцветители. В мезозойските падини се разработват находища на кафяви и каменни въглища. В херцинската област бликат въглекисели, радоново-въглекисели и азотни термални минерални извори, а в байкалската област – азотни, метанови и въглекисели термални извори.<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
=== Релеф ===
За релефа на Забайкалието е характерно редуването на дълги и тесни хребети и междупланински падини, разположени в североизточно или близко до него направление. За формирането на основната част на съвременния релеф главна роля са играли мезозойските и кайнозойските структури, усложнени от разломи. Северозападната част представлява сводово издигане с много висока неотектонска активност и сеизмичност (до 9 – 10 бала). Тук са разположени високите (до 2500 – 3000 m) Прибайкалски хребети ([[Хамар-Дабан]], [[Баргузински хребет|Баргузински]], [[Икатски хребет|Икатски]] и др.), а на север ([[Северомуйски хребет|Северомуйския]] и [[Южномуйски хребет|Южномуйския]], [[Кодар]], [[Удокан]] и др.). Между тях се простират големи и дълбоки котловини от байкалски тип – [[Баргузинска котловина|Баржузинска]], [[Горноангарска котловина|Горноангарска]], [[Муйско-Куандинска котловина|Муйско-Куандинска]], [[Горночарска котловина|Горночарска]], Баунтовска. В източно разположените средновисоки и ниски планини и плата сеизмичността е по-ниска (до 6 – 7 бала), височината на хребетите се снижава до 1800 – 800 m, котловините са от забайкалски тип и са по-малки и по-плитки. Най-силно е разчленено т.н. Селенгинско средногорие, а най-слабо – [[Витимско плато|Витимското плато]], особено в района на базалтовите наслаги със съхранилите се конуси на холоценските вулкани. В южните части е разположена силно разчленената планинска земя [[Хентей]] (хребет) – до 2500 m, а в крайния югоизток – Торейската равнина (500 – 800 m).<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==