Разлика между версии на „Задбайкалие“

редакция без резюме
=== Релеф ===
За релефа на Забайкалието е характерно редуването на дълги и тесни хребети и междупланински падини, разположени в североизточно или близко до него направление. За формирането на основната част на съвременния релеф главна роля са играли мезозойските и кайнозойските структури, усложнени от разломи. Северозападната част представлява сводово издигане с много висока неотектонска активност и сеизмичност (до 9 – 10 бала). Тук са разположени високите (до 2500 – 3000 m) Прибайкалски хребети ([[Хамар-Дабан]], [[Баргузински хребет|Баргузински]], [[Икатски хребет|Икатски]] и др.), а на север ([[Северомуйски хребет|Северомуйския]] и [[Южномуйски хребет|Южномуйския]], [[Кодар]], [[Удокан]] и др.). Между тях се простират големи и дълбоки котловини от байкалски тип – [[Баргузинска котловина|Баржузинска]], [[Горноангарска котловина|Горноангарска]], [[Муйско-Куандинска котловина|Муйско-Куандинска]], [[Горночарска котловина|Горночарска]], Баунтовска. В източно разположените средновисоки и ниски планини и плата сеизмичността е по-ниска (до 6 – 7 бала), височината на хребетите се снижава до 1800 – 800 m, котловините са от забайкалски тип и са по-малки и по-плитки. Най-силно е разчленено т.н. Селенгинско средногорие, а най-слабо – [[Витимско плато|Витимското плато]], особено в района на базалтовите наслаги със съхранилите се конуси на холоценските вулкани. В южните части е разположена силно разчленената планинска земя [[Хентей]] (хребет) – до 2500 m, а в крайния югоизток – Торейската равнина (500 – 800 m).<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът в Забайкалието е рязко континентален. Областта е разположена в зоната на влиянието на западните и източните въздушни маси и продължетелното действие на зимния антициклон. Зимата е дълга, студена и сурова. В котловините господства безветрено и безоблачно време със средна януарска температура –20°С (до –35°С). По склоновете на хребетите в следсвие на инверсията температурата се повишава, а над 1500 – 2000 m отново се понижава. Малката дебелина на снежната покривка (10 – 15 см) е характерна само за дъната на котловините и равнините в южните части, но по високите хребети може да достигне до 1,5 m и повече. Лятото е умерено топло, във високите части – прохладно. Средната юлска температура в котловините е от 10–20°С до 12–15°С, на височина 1800 – 2000 m – 8–10°С, а над 2500 m – 5–7°С. Валежите са сравнително малко при крайно неравномерно разпределение по територията и по сезони. Количеството им се увеличава от югоизток на северозапад и от дъната на котловините към високите части на хребетите от 250 – 300 mm до 700 – 900 mm и даже до 1000 mm. Максимумът на валежите (50 – 55% от годишната сума) е през втората половина на лятото, през периода на мусонните дъждове. На север вечно замръзналата почва обхваща големи територии, а на юг е на отделни петна. В най-високия хребет на Забайкалието [[Кодар]] има над 30 съвременни ледника с обща площ около 15 km<sup>2</sup>.<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==