Разлика между версии на „Задбайкалие“

редакция без резюме
=== Климат ===
Климатът в Забайкалието е рязко континентален. Областта е разположена в зоната на влиянието на западните и източните въздушни маси и продължетелното действие на зимния антициклон. Зимата е дълга, студена и сурова. В котловините господства безветрено и безоблачно време със средна януарска температура –20°С (до –35°С). По склоновете на хребетите в следсвие на инверсията температурата се повишава, а над 1500 – 2000 m отново се понижава. Малката дебелина на снежната покривка (10 – 15 см) е характерна само за дъната на котловините и равнините в южните части, но по високите хребети може да достигне до 1,5 m и повече. Лятото е умерено топло, във високите части – прохладно. Средната юлска температура в котловините е от 10–20°С до 12–15°С, на височина 1800 – 2000 m – 8–10°С, а над 2500 m – 5–7°С. Валежите са сравнително малко при крайно неравномерно разпределение по територията и по сезони. Количеството им се увеличава от югоизток на северозапад и от дъната на котловините към високите части на хребетите от 250 – 300 mm до 700 – 900 mm и даже до 1000 mm. Максимумът на валежите (50 – 55% от годишната сума) е през втората половина на лятото, през периода на мусонните дъждове. На север вечно замръзналата почва обхваща големи територии, а на юг е на отделни петна. В най-високия хребет на Забайкалието [[Кодар]] има над 30 съвременни ледника с обща площ около 15 km<sup>2</sup>.<ref name="bse"></ref>
 
=== Реки, езера ===
От юг на север, а след това на североизток през Забайкалието преминава част от главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като около 2/3 от територията принадлежи към [[Тихия океан]]. Най-големите реки принадлежащи към басейна на [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] са [[Ольокма]] с притока си [[Тунгир]], [[Витим]] с притоците си [[Киренга]], Калакан, [[Калар]] и [[Ципа (река)|Ципа]], [[Селенга]] с притоците си [[Джида (река)|Джида]], [[Чикой]], [[Хилок]] и Уда, Горна Ангара и Баргузин. Към водосборния басейн на [[Тихия океан]] принадлежат реките [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (лява и дясна съставящи на [[Амур]]) със своите притоци [[Ингода]], [[Онон]], [[Нерча]], [[Газимур]]. Гъстотата на речната мрежа е 0,7-0,8 km/km<sup>2</sup>, а на юг – 0,3-0,4 km/km<sup>2</sup>. Болшинството от реките са с планински характер. Подхранването им е основно дъждовно, а разпределението на оттока им по сезони е неравномерно. През периода на летните дъждове се формира 50 – 80% от годишния отток, като не са редки катастрофални прииждания. През зимата много от по-малките реки замръзват до дъно и оттока се прекратява.
 
Езерата в района са многочислени и са свързани основно с областите на разпространение на последното заледяване и дъната на междупланинските котловини. Най-големите езера [[Байкал]], Торейските ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), Баунтовските, Еравнинските, Гусино и др. са разположени в котловините. Има и множество термокарстови езера, а по безотточните областе на юг и солени езера.<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==