Разлика между версии на „Задбайкалие“

редакция без резюме
 
Езерата в района са многочислени и са свързани основно с областите на разпространение на последното заледяване и дъната на междупланинските котловини. Най-големите езера [[Байкал]], Торейските ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), Баунтовските, Еравнинските, Гусино и др. са разположени в котловините. Има и множество термокарстови езера, а по безотточните областе на юг и солени езера.<ref name="bse"></ref>
 
== Ландшафтни зони ==
Забайкалието е разположено в зоната на тайгата, която на юг се сменя с лесостепи и степи, частично навлизащи в [[Монголия]]. В условията на планинскокотловинен релеф тясно се преплитат широчинната зоналност и вертикалната поясност.
 
'''Степите''' в района обхващат югоизточните равнини и ниски хребети, но се срещат и в някои обширни котловини. В различните райони са с различна, но характерна за района тревиста растителност, развита върху кафяви или черноземни почви. Има отделни участъци с вечно замръзнала почва.
 
'''Лесостепите''' са разпространени в Селенгинските и Горноамурските средновисоки хребети до височина 1000 – 1200 m. Климатът е умерено топъл. Срещат се повече участъци с вечно замръзнала почва. Брезовите, лиственично-брезовите и осиковите гори са развити върху тъмносиви горски почви се редуват с тревиста степна растителност развита върху черноземни почви. Освен типичните за степите гризачи се появяват представители на горската фауна – сърна, лос, белка, североамериканска катерица и др.
 
'''Планинската тайга''' господства в западните части на Забайкалието. На юг тя заема средните и горните части на склоновете на планините на височина 1700 – 1900 m, в централната полоса покрива целите склонове и върховете на хребетите до височина 1500 m, а в пояса на високите хребети на север – долните и средни части на склоновете до височина 1100 – 1400 m. Климатът е прохладен и влажен. Вечно замръзналата почва е повсеместна. Преобладават иглолистните гори от даурска лиственица, а в хребетите [[Хентей]] и [[Хамар-Дабан]] – кедровите гори. На запад почвите са планински горски, ожелезени, а на изток – оподзолени. На юг се срещат смесени лиственично-брезови гори върху ливадни горски неоподзолени почви, а по пясъчните участъци и стръмните склонове – борови гори върху подзолисти почви. Дъната на междупланинските котловини са обикновено заблатени, безлесни и затревени. В планинската тайга обитават лос, дива свиня, зубър, мечка, бялка, собол.
 
'''Зоната на редките гори''' е развита в горните части на склоновете на високите хребети и по плоските върхове на средновисоките хребети на височина 1200 – 1700 m.
 
'''Зоната на голите върхове и склонове''' започва от 2000 m на юг, а на север слиза до 1600 m. Климатът е по-слабо континентален, от останалите райони. Зимата е сравнително малоснежна със силни ветрове. Каменистите участъци са покрити с високопланинска лишейна тундра с петна от кедров клек и рододендрон. Фауната е бедна на видове – обитават високопланински мишки, северен елен, планинска коза, планински овен.<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==