Битка при Аженкур: Разлика между версии

| жертви2 = 7000- – 10 000 (повечето убити) и около 1500 пленници, повечето благородници

'''Битката при Аженкур''' (англ. ''{{lang-en|Battle of Agincourt''}}; фр. ''{{lang-fr|Bataille d'Azincourt''}}) на [[25 октомври]] [[1415]] г. (денят на Св. [[Криспин и Криспиниан|Криспин]]) води до английска победа срещу по-голямата френска армия. Победата на [[Хенри V]] поставя началото на нов период на [[Стогодишна война|войната]], в който Хенри се жени за дъщерята на френския крал и синът му е направен наследник на френския престол, но постижението му е пропиляно от наследниците му. Битката е забележителна с употребата на [[английски дълъг лък|английския дълъг лък]], като мнозинството от английските войници са стрелци и е централната част в сюжета на пиесата на [[Уилям Шекспир]] „''[[Хенри V (пиеса)|Хенри V]]''“.

Крал Хенри V претендира за титлата [[крал на Франция]] по линия на своя прапрадядо [[Едуард III]], макар че на практика английските крале са готови да изоставят тази претенция в замяна на признаване от страна на французите на претенцията им спрямо [[Аквитания]] и други френски земи (условията на договора[[Договор от Бретини). Хенри първоначално свиква Велик съвет през пролетта на 1414 г., за да обсъди война с Франция, но лордовете настояват да продължи с преговорите и да смекчи исканията си. В последвалите преговори Хенри казва, че ще изостави претенцията си към френския трон, ако французите изплатят 1,6 млн. крони, дължими за откупа на [[Жан II]] (пленен в [[битка при Поатие (1356)|биткатадоговора приот ПоатиеБретини]] през 1356 г.) и земите на [[Нормандия]], [[Турен]], [[Анжу]], [[Бретан]] и [[Фландрия]], както и Аквитания. Хенри иска да се ожени за принцеса [[Катрин дьо Валоа|Катрин]], малката дъщеря на крал [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и да получи зестра от 2 млн. крони. Французите отговарят с щедрите от тяхна гледна точка условия на брак с Катрин, зестра от 600 000 крони и уголемена Аквитания. До 1415 г. преговорите са замрели, като англичаните твърдят, че французите са се подиграли на исканията им и са осмели самия крал Хенри V. През декември 1414 г. английският парламент е убеден да даде на Хенри V „двойна субсидия“ – двойно по-висок данък – за да възвърне френското си наследство. На 19 април 1415 г. Хенри V отново иска от Великия съвет да одобри война срещу Франция и този път той го прави.

Сутринта на 25 октомври французите все още очакват пристигането на допълнителни войски. Херцозите на Брабант, Анжу и Бретан са потеглили с по около 1000- – 2000 души, за да се присъединят към армията.

В продължение на три часа след изгрев бой не започва. Французите знаят, че англичаните са хванати натясно и вероятно мислейки за предишни неуспешни опити за нападение срещу подготвени английски позиции, се въздържат от атака. Хенри знае, че армията му е по-подготвена за отбранителна битка, но въпреки това поема преценения риск да я придвижи по-напред. Това налага изтръгването от земята на дългите насочени напред колове, които отбраняват стрелците (тяхната употреба е новост – по време на битките [[биткаБитка при Креси|битките при Креси]] и [[битка при Поатие (1356)|Поатие]] такива не са използвани). Ако французите нападнат с кавалерията[[кавалерия]]та преди тези колове отново да са забити в земята, последиците за англичаните биха могли да са катастрофални. Французите обаче изглежда са били изненадани от английския [[маньовър]]. Тесният терен също може да е ограничил разгръщането на силите им. На около 270 м от френската линия (крайният обхват на английските дълги лъкове) английските стрелци под командването на сър Томас Ерпингам забиват отбранителните си колове и започват сражението със стрелкови [[бараж]]. Въпреки че не е добре организирана и не е в пълен състав, френската кавалерия се втурва срещу англичаните, но резултатът е плачевен. Французите не успяват да минат по английските флангове (заради окръжаващите ги гори), нито да преминат през защитните колове на стрелците. Тяхното отстъпление още повече разкалва полето. Френският главнокомандващ, управителят на Франция (''connétable de France'') Шарл д'Албре сам повежда 5000 пешаци срещу около 1000-та английски пешаци. Въпреки усиления обстрел на англичаните, калното поле и тежките [[доспехи]] французите достигат английската линия и започват да я отблъскват назад. Английските стрелци се включват в мелето (което продължава около три часа), след като стрелите им се изчерпват. Към боя се присъединява и втора френска линия, но тя бива погълната като първата. Според една от историите за битката крал Хенри V си пробива път през френската линия заедно с личната си гвардия, за да изведе ранения си в корема брат Хъмфри, херцог на [[Глостър]], от бойното поле. Летописците сочат умората на французите, които са били по-тежко въоръжени и са преминали през калното поле под облак стрели, като значителен фактор за поражението им. Английският летопис ''Gesta Henrici'' описва три големи купчини от посечени „по-високи от човешки бой“ около трите главни английски знамена.

Хенри V заповядва избиването на няколко хиляди френски пленници, като само най-знатните са пощадени. Той се страхува, че те може да се превъоръжат с разпилените по полето оръжия. Това слага край на битката. Френският [[ариергард]] бяга, след като е видял смъртта и пленяването на толкова много от френските благородници. Сред френските жертви са:

* Антоан Бургундски, херцог на [[Брабант]] (1384—14151384 – 1415)

* Филип II, граф Невер (1389—14151389 – 1415)

* Едуард Норички, 2-ри херцог Йоркски, внук на английския крал [[Едуард III]]

* Сред пленниците са [[Шарл Орлеански|Шарл, херцог на Орлеан]] и [[Жан льо Менгр]] (пленен също в [[битка при Никопол|битката при Никопол]] през 1396 г.), [[маршал]] на Франция.

Според английската историчка [[Ан Къри]], която се позовава на административни документи от епохата, истинският брой на двете армии е бил 9000 англичани срещу 12 000 французи.

Французите претърпяват катастрофално поражение, както поради големия брой убити войници, така и поради многото загубени високопоставени благородници. На Хенри са нужни още няколко години, но накрая успява да постигне целите си. С договора от Троа (1420) той е признат за регент и наследник на френския престол и се оженва за [[Катрин дьо Валоа]], дъщерята на [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]].