Битка при Кастийон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: -, replaced: [авангард → [авангард (военно дело)|авангард редактирано с AWB
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 14:
| командир1 = [[Джон Талбът]], 1-ви граф на Шрюсбъри
| командир2 = [[Жан Бюро]]
| сила1 = 4 000- – 6 000
| сила2 = 8 000- – 13 000
| жертви1 = 4 000, главно ранени или пленени
| жертви2 = 100 убити или ранени
}}
{{Кампания инфо Стогодишна война}}
'''Битката при Кастийон''' е последната [[битка]] по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Тя се води между войски на [[Англия]] от една страна и [[Франция]] и [[Бретан]] от друга на [[17 юли]] [[1453]] край град [[Кастийон ла Батай|Кастийон]] в [[Гаскония]]. Битката се смята и за първата в историята на [[Западна Европа]], при която решаващ фактор е [[артилерия]]та.
След като французите превземат [[Бордо]] през [[1451]] година, [[Стогодишна война|Стогодишната война]] изглежда към края си. След тристагодишно английско управление обаче гражданите на Бордо се считат за англичани и изпращат пратеници до [[Хенри VI]] с искане да си възвърне провинцията.
 
== Предпоставки ==
На [[17 октомври]] [[1452]] година [[Джон Талбът]], 1-ви граф на [[Шрюсбъри]], дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от [[Гаскония]] последва примера на Бордо и приветства англичаните.
След като французите превземат [[Бордо]] през [[1451]] година, [[Стогодишна война|Стогодишната война]] изглежда към края си. След тристагодишно английско управление обаче гражданите на Бордо се считат за [[англичани]] и изпращат пратеници до [[Хенри VI]] с искане да си възвърне провинцията.
 
== Походът ==
През зимата френският крал [[Шарл VII]] събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.
На [[17 октомври]] [[1452]] година [[Джон Талбът]], 1-ви граф на [[Шрюсбъри]], дебаркира близо до Бордо с 3 000 войници и стрелци. Френският [[гарнизон]] е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от [[Гаскония]] последва примера на Бордо и приветства англичаните.
 
През зимата на 1452/1453 г. френският крал [[Шарл VII]] събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.
Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военачалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.
 
Джон Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военачалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 [[оръдия]]) по бруствера[[бруствер]]а. Въпреки численото си превъзходство французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.
Талбът достига френския лагер на [[17 юли]], начело на [[авангард (военно дело)|авангард]]а от 1300 конници, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.
 
== Битката ==
Талбът достига френския лагер на [[17 юли]], начело на [[авангард (военно дело)|авангард]]а от 1300 [[Конница|конници]], изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.
 
Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От градските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.
 
[[Талбът]] прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската [[армия]]. Самият Талбът не участва пряко в битката. Преди време бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.
 
Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна [[канонада]]. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че ровът следвал леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.
 
След около час [[кавалерия]]та на бретанците, изпратена от [[херцог]]а на [[Бретан]], пристига и атакува десния [[фланг]] на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.
 
По време на бягството, конят на Талбът е убит от оръдейно гюлле[[гюле]] и при падането си, го затиска. Един френски стрелец разпознава англичанина и го убива с брадва.
 
== Последици ==
След умопомрачението на [[Хенри VI]] и последвалото избухване на [[войнатаВойната на розите]] (1455 – 1485), англичаните вече не са в състояние да претендират за френския [[трон]] и губят всички свои територии на континента (с изключение на [[Кале (град)|Кале]]).
 
== Външни препратки ==