Разлика между версии на „Задбайкалие“

редакция без резюме
 
'''Зоната на голите върхове и склонове''' започва от 2000 m на юг, а на север слиза до 1600 m. Климатът е по-слабо континентален, от останалите райони. Зимата е сравнително малоснежна със силни ветрове. Каменистите участъци са покрити с високопланинска лишейна тундра с петна от кедров клек и рододендрон. Фауната е бедна на видове – обитават високопланински мишки, северен елен, планинска коза, планински овен.<ref name="bse"></ref>
 
== Историческа справка ==
Първото проникване в Забайкалието е извършено през 1638-39 г. от руския първопроходец Иля Перфилев, който се изкачва по река [[Витим]] до горното ѝ течение. След това започва навлизане и от запад и североизток на руски първопроходци, които до към 1675 г. откриват и опознават района и зарисуват първите карти: [[Курбат Иванов]] (1643), Иван Похабов (1644), [[Пьотър Бекетов]] (1653-56), [[Игнатий Милованов]] (1670 и 1675).
 
През ХVІІІ в. няколко десетки руски пътешественици и естествоизпитатели посещават и изследват Забайкалието, правят първите груби топографски снимки и се запознават с неговия релеф, води, флора, фауна и население: Пьотър Скобелци (1723-27), [[Даниел Готлиб Месершмит]] (1724), [[Йохан Георг Гмелин]] (1734), [[Ерик Лаксман]] (1764-68), [[Петер Симон Палас]], [[Никита Соколов]] и [[Йохан Готлиб Георги]] (1772).
 
През ХІХ в започват комплексни физикогеографски изследвания и мащабни топографски измеравания, в които участват видни руски географи, геолози, ботаници, топографи. [[Лудвиг Шварц]], [[Густав Раде]], [[Арсений Усолцев]] (1855-57), [[Владимир Обручев]], [[Александър Герасимов]] (1895-98) и много други.
 
== Източници ==