Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

м
Прибавих извадка от историята на Присад.
м (Bot: Automated text replacement (-В настоящия момент п +П))
м (Прибавих извадка от историята на Присад.)
 
== География ==
Село Присад е разположено на двадесетина километра югозападно от Бургас, а землището му надхвърля седемнадесет хиляди декара. Най-голямата надморска височина, измерена там е 49 метра.
В селото се отглеждаха около 5 хиляди декара лозя - Каберне Совиньон, Розе от Южния бряг и др., а сега пустеят. В масивите има вече 20-годишни дървета!
 
Поне е запазено водоснабдяването от мандрата с промишлена вода и селото през лятото е като оазис.
В селото се отглеждаха около 5 хиляди декара лозя - Каберне Совиньон, Розе от Южния бряг и др., аЗа сегасъжаление пустеятв момента лозята са изоставени. ВЗапазено масивитеводоснабдяването имаот вечемандрата 20-годишнис промишлена вода и селото през лятото е като оазис. дървета!
 
== История ==
 
<!-- == Обществени институции == -->
Старото име на селото е Алатлий (Ахлатлъ). До Освобождението е било смесено българо-турско селце. Храмът на Присад се нарича "Св. Троица" и е построен през 1908 г. През 1913 г. идват много бежанци от Одринска Тракия и селото нараства до 400 души. С промените след 1944 г.голяма част от хората се изселват в Бургас, Поморие, Крайморие.
Не са намерени документи за възникване на селото. Прието е, че то съществува от 1810 г. Старото му име е Алатлий (Ахлатлъ). В превод от турски език "ахлат" означава нещо диво, в случая дива круша. Знае се, че по време на Османската империя там е имало голям чифлик, в който са работели както християни, така и мюсюлмани. Според устно, предавано от поколение на поколение сведение, преди Освобождението българските къщи са само седем и са от дясната страна на дерето - на северния склон на хълма, а джамията се е издигала на мястото на сегашната детска площадка.
 
В книгата си "Индже Войвода" Горо Горов цитира една легенда, която твърди, че гробът на прославения хайдутин е на територията на днешното присадско землище. Това не съвпада с документите, открити в руските архиви, но подсказва, че Стоян Инджето е върлувал по тези места.
 
Не са запазени предания за някакви жестоки противоречия между двете вероизповедания. Знае се, обаче, че "правоверните" не са допускали "гяурите" да наливат вода от чешмата на чифлика, тъй като се страхували, че ще я омърсят, защото ядат свинско. Българите били принудени да си направят свой кладенец. Днес от лявата страна на пътя за Дебелт има една местност, която се казва "Гяур бунар".
 
Селото се е състояло от две махали - българска и турска. Както земеделието, така и скотовъдството са били развити на едно високо за времето си ниво. Непосредствено преди колективизацията в Присад е имало над 4000 глави добитък. Най-голям е делът на овцете, после са козите и след това прасетата. Всяка къща(техният брой е достигал до осемдесет) е притежавала поне една впрегатна двойка добитък(коне, волове или биволи) и непременно крава-две за мляко.
 
Нямало е богати хора в истинския смисъл на думата. Съществували са два-три дюкяна, но стоката по рафтовете е била изключително от първа необходомост и печалбите на собствениците са били малки.
 
След Освобождението Алхатлий е включен в пределите на Изочна Румелия. В кратък период турците са били принудени да се изселят и българите са си разпределили земите им. Пак тогава идват и първите бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. Те започват да изкореняват гората и да увеличават обработваемата площ.
 
Първият кмет след Освобождението е бил Георги Гагаузов - единственият човек, който е можел да чете и пише. Гагаузов е бил свързан с революционното движение на българите.
 
След Освобождението отпадат дискриминационните забрани за сроеж на християнски храмове и през 1888 г. присадската църква "Света Троица" отваря врати за своите енориаши. Сградата е от камък и вар, а покривът й е сламен. За съжаление времето е изтрило имената на първите ктитори. През 1908 г. на храма е направен основен ремонт и той придобива в общи линии сегашния си вид - 10 м дължина, 5,50 м широчина и 2.60 м височина. Дебелината на зида е 80 см. Днес църквата е на равнището на земята, но подът е насипван, което навежда на мисълта, че преди Освобождението тук може да е съществувал някакъв вкопан параклис. Всичко, обаче е в границата на предположенията, понеже липсват документи.
 
След загубата на Балканската война тук се настаняват мниго бежанци - по документи 48 семейства от Одринско и Лозенградско и населението нараства на 400 човека. Построени са така наречените шаронски къщи (по името на техния проектант инж. Шарон), една-две от които, с известни преустройства са запазени и до днес.
 
След гражданските размирици в Русия, в Присад намират убежище и неколцина от така наречените белогвардейци. Именно те през 1925 г. подаряват на църквата двадесетина икони. Печален факт е, че днес от тях не е останала ни една.
 
След 1944 г., след като религията е обявена за "опиум за народите" присадската църква е оставена да се руши. Това продължава до 1982, когато епархийският свещеник Птър Янакиев успява да издейства окръгляването на храма и неговия ремонт. Шеф на ремонтната група е Иван Калпаков. С настъпване на промените присадци започват да полагат повече грижи за своя храм. През 2008 г. тържествено е отбелязан неговият сто годишен юбилей.
 
През 1304 година между Присад и Димчево (Лъката-старото корито на Факийска река-Скафида) се провежда битката между войските на цар Теодор Светослав и византийския император Михаил IX Палеолог, след която България си връща Южното Черноморие.
 
50

редакции