Реставрация на Бурбоните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Reverted to revision 8220320 by Vodenbot on 2017-10-27T18:46:03Z
м почерв препр
Ред 43:
}}
 
'''Реставрация на Бурбоните''' е наречен периодът след последователните събития [[Френска революция]] (1789 – 1799), край на [[Първа френска република|Първата република]] (1792 – 1804) и насилствен край на [[Първа френска империя|Първата френска империя]] при Наполеон (1804 – 1814/1815)&nbsp;– когато [[Война на шестатаШестата коалиция|коалицията на европейските сили]] с оръжие възстановява монархията на наследниците на династията на [[Бурбони]]те, които за пореден път стават стопани на '''Кралска Франция'''. Реставрацията на Бурбоните просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на [[Юлската революция]] от 1830 г. Изключва се периодът на [[Стоте дни]],<ref group=lower-alpha name=nb/> от март до юни 1815, когато Наполеон се завръща, а Бурбонската монархия става за пореден път толкова непопулярна сред населението, че семейството е отново принудено да бяга от [[Париж]] и [[Франция]] в [[Гент]], като изпреварва нарастващите граждански безредици и сгромолясването на гражданската власт.
 
По време на Реставрацията новият режим на Бурбоните е [[конституционна монархия]], за разлика от абсолютисткия ''[[Стар ред]]'', така че има някои ограничения върху възможностите му да управлява реално. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и последващи незначителни, но постоянни прояви на гражданско неподчинение и безредици.<ref>{{harvnb|Davies|2002|pp=47 – 54}}</ref> Факт става и реставрацията на [[Римокатолическата църква]] като фактор във френската политика.<ref>Furet, p. 296</ref>
 
== Преглед на събитията ==
През 1814 армиите на [[Война на шестатаШестата коалиция|Шестата коалиция]] възстановяват на трона на Франция [[Луи XVIII]], наречен ''Претендент на Бурбоните'' от историографите, особено от неблагоприятно настроените към реставрацията на монархията. Разработена е [[конституция]], [[Харта от 1814|Хартата от 1814]], представяща всички френски граждани като равни пред закона,<ref>The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1</ref> но запазваща значителните прерогативи на краля и на аристокрацията.
 
Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички постове в публичната администрация и издава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.<ref>The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14</ref> Луи е по-либерален от своя приемник [[Шарл X]], избирайки много центристки кабинети.<ref>Price, p 93</ref>
 
Луи XVIII умира през септември 1824. Наследен е от брат си Шарл X, който налага по-консервативна форма на управление. Неговите ултра-реакционни закони включват „Закон против светотатството“ (1825 – 1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830 чрез [[Юлски наредби]]. Наредбите предизвикват революция срещу опита на Шарл за ''преврат''; към 2 август 1830, Шарл е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син [[Луи XIX|Анри дук дьо Бордо]]. Теоретичното царуване на Анри приключва на 9 август, когато [[Камарата на депутатите на Франция|Камара на депутатите]] провъзгласява [[Луи Филип|Луи Филип Орлеански]], който eе управлявал Франция като [[регент]], за [[крал на Франция]], възвестявайки по този начин [[Юлска монархия|Юлската монархия]].
 
== Бележки ==