Карл Вайерщрас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор. |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място, и той без колебания го приема през октомври [[1856]] г. Тук Вайерщрас чете лекции по Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции (Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от [[1841]] г., но останали непубликувани. В лекциите си по ''Въведение в анализа'' за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от [[1863]] г. доказва, че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През [[1872]] г., осланяйки се на математическата строгост, съумява да построи функция, която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една ([[функция на Вайерщрас]]).
Сред учениците на Вайерщрас са: [[Георг Кантор]], [[Фридрих Шотки]], [[Георг Фробениус]], [[Вилхелм Килинг]], [[София Ковалевска]], [[Херман Шварц]] и др. Особено място за него сред тях заема София Ковалевска. След идването ѝ в [[Берлин]] Вайерщрас я приема за частен ученик, тъй като университетските власти не ѝ разрешават прием. Благодарение на неговото влиянието и на застъпничеството на [[Магнус Густав Митаг-Лефлер|Митаг-Лефлер]], на Ковалевска е дадено място в [[Стокхолм]]. Двамата поддържат кореспонденция до смъртта на
Здравето на Вайерщрас се влошава значително след [[1861]] г. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.
Вайерщрас, [[Ернст Кумер|Кумер]] и [[Леополд Кронекер|Кронекер]] издигат [[Берлин]] до най-престижното място за изучаване на математика.
Вайерщрас публикува малко заради острата си самокритичност и стремеж към възможно най-голяма общност на резултатите с пълна математична строгост. Той редактира събраните съчинения на Якоби и [[Щайнер]] и дори се съгласява на наблюдава редакцията на собствените си събрани съчинения, голяма част от които не са публикувани никъде дотогава. (Трудовете на Вайерщрас все още не са напълно публикувани!)
Ред 45:
Вайерщрас умира от пневмония на [[19 февруари]] [[1897]] г. на 82-годишна възраст, като последните няколко години е прикован на инвалидния стол.
Освен с полагането на основите на съвременния анализ, Вайерщрас е известен и като един от „бащите“ на комплексния анализ (теорията на аналитичните функции), заедно с [[Риман]] и [[Коши]]. Негови са и първите трудове по многомерен комплексен анализ. Изследва също и цели функции, безкрайни произведения, равномерна сходимост, билинейни и квадратични форми и вариационни задачи. Строгостта, която Вайерщрас налага при определението на ирационално число,
== Събрани съчинения ==
| |||