Ханс Гайгер: Разлика между версии

| име-оригинал = Hans Geiger

| националност = германско{{DEU}}

| образование = Университет в Ерланген

'''Ханс Гайгер''' ({{lang-de|Johannes (Hans) Wilhelm Geiger}}) е германски физик с експериментаторска дарба – един от плеядата немскигермански учени, допринесли за развитието на [[ядрена физика|ядрената физика]]. Днес работитеизследванията му са в основата на повечето методи за измерване на използваните в медицината [[Радиация|йонизиращи лъчения]]. Известен е най-вече с изобретяването на [[Гайгеров брояч|Гайгеровия брояч]] и на усъвършенствания вариант на датчика му [[Гайгер-Мюлеров брояч|Гайгер-Мюлерова тръба]] – детектор на продукти на [[Радиоактивност|радиоактивния разпад]].

Той е едно от 5-те деца в семейство на професор. Започва да учиследва математика и физика през 1902 г. в университета на Ерланген и защитава докторат през 1906 г., въз основа на който бива приет за асистент по физика на Артър Шустер (немски евреин) в университета в МанчестерМанчестър. След пенсионирането на Шустер продължава при наследилия го [[Ърнест Ръдърфорд]]. Ръдърфорд преценява добре способностите на Гайгер и му възлага много повече изследователска работа, отколкото преподавателска.

След завръщането си в Германия в 1912 г. Гайгер заема ръководни университетски постове последователно в имперското физико-технологично учебно заведение в Берлин, където се хабилитира, след това в Кил като професор (от 1925 г.), в Тюбинген (от 1929 г.) и отново в Берлин от 1936 г. до края на живота си. Лекциите му са увлекателни и атрактивни и в Берлинското техническо висше училище ги наричат „Вариете Гайгер“ <ref>[http://www.tagesspiegel.de/wissen/er-liess-die-atome-ticken/1054580.html „Той направи атомите да цъкат”цъкат“, Er ließ die Atome ticken, ''Der Tagesspiegel'', 28.09.2007]</ref>. Посещават ги дори студенти от други факултети. От 1935 г. Гайгер е член на [[Германската академия на естествоизпитателите “Леополдина”]]„Леополдина“.

Боте работи под ръководството на Гайгер до 1925 г. и го наследява в Берлинската лаборатория след като Гайгер се премества в Кил. В 1924 г. двамата изследват [[ефект на Комптън|ефекта на Комптън]], потвърждават квантовата теория и създават [[метода на съвпаденията]] за регистриране на частици със зададени между тях корелации в пространството и времето<ref>ELKE MAIER, [http://www.mpg.de/4444655/S005_Flashback_092-093.pdf ELKE MAIER, Particle„Particle Billiards, Captured on FilmFilm“]</ref>. За този метод и направените с негова помощ открития Боте получава [[Нобелова награда]] в 1954 г. По това време Гайгер вече е починал.

Също така, след войната става ясно, че Гайгер се е застъпил за една студентка – половин еврейка (на основата, че баща ѝ е бил лекар по време на Първата световна война) и тя е могла да посещава лекциите му като слушател и да се дипломира при него в 1940!! г.<ref>[[Lieselotte Herforth]]:, Erinnerungen„Erinnerungen an meinen „Diplom-Vater“ – Hans Geiger wäre am 30. September 100 Jahre alt gewordengeworden“. In: ''Spectrum.13'', Heft 11, 1982, S. 29</ref>. [[Ернст Щулингер]] пък пише<ref>[[Ernst Stuhlinger]]:, Hans„Hans Geiger zum Gedächtnis 1882 – 19821982“. In: ''Bausteine zur Tübinger Universitätsgeschichte'', Folge 2, Tübingen 1984, S. 167</ref>: „Едва много по-късно стана известно, че професор Гайгер тогава чрез своите приятелски връзки с Лорд Ръдърфорд и други влиятелни англичани е помогнал на някои от своите, принудени да емигрират, нещастни колеги да изградят едно ново съществуване в чужбина“.

* [[Peter Brix, Peter]]. – Hans„Hans Geiger, ein Wegbereiter der modernen Naturwissenschaft.Naturwissenschaft“. – In: ''Heidelberger Jahrbücher.'', 27. 1983, 101 – 115.. – 1983.