желателно е, но не е задължително да бъде реферирано; по-добре да избягваме „рефериране“ като синоним на „рецензиране“, защото често се смесват с понятието „реферирано списание“, което най-често се използва в друг смисъл (реферирано в Scopus и т.н.)
[[Файл:Research_Journals.jpg|thumb|300x300px|Различни рецензирани научни списания в областта на [[Икономика (наука)|икономиката]]]]
'''Научно '''или '''академично списание''' е реферирано [[списание]] за публикуване на [[научни изследвания]] и резултати. То служи като форум за представяне и обсъждане на нови изследвания или за преглед и критика на вече публикувани резултати и теории.<ref>{{Ref-lang|en}} {{Cite book|author1 = Gary Blake|author2 = Robert W. Bly|year = 1993|title = The Elements of Technical Writing|page = 113|publisher = [[Macmillan Publishers (United States)|Macmillan Publishers]]|isbn = 0-02-013085-6}}</ref> Съдържанието обикновено има вид на отделни [[Статия|статии]], представящи оригинални изследвания, коментари и ревюта. Според Хенри Олденбург, секретар на [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и първи редактор на най-старото научно списание в света ''Philosophical Transactions''<ref>{{Ref-lang|en}} {{Цитат уеб| уеб_адрес = http://rstl.royalsocietypublishing.org/ | заглавие=Philosophical Transactions − the world's first science journal |достъп_дата =3 февруари 2016 |издател=Royal Society }}</ref>, целта на академичното списание е да даде на учените възможност „да споделят знанията си един с друг и да допринасят всеки според силите си към голямата цел за обогатяване на природознанието, както и да усъвършенстват науките и изкуствата.“<ref>{{Ref-lang|en}} The Royal Society: [https://royalsociety.org/news/2011/Royal-Society-journal-archive-made-permanently-free-to-access/ Royal Society journal archive made permanently free to access], 26 October 2011.</ref>
== Научни статии ==
Научните статии могат да бъдат два вида: поканени, когато ученият е поканен да представи работата си, и непоканени.<ref>{{Ref-lang|en}} {{Cite book|author = Gwen Meyer Gregory|year = 2005|title = The successful academic librarian: Winning strategies from library leaders|pages = 36 – 37|publisher = [[Information Today]]|isbn = 978-1-57387-232-4}}</ref> Във втория случай редакторите подлагат всяка работа на рефериране ([[рецензиране]]). Има се предвид подлагането на проверка на работата, изводите или идеите на автора от страна на други експерти в същата област преди публикацията на произведението. РефериранетоРецензирането помага на главния редактор или на издателския съвет да вземе решение дали работата трябва да се приеме за публикуване, да се върне за корекции или да се отхвърли. Счита се, че рефериранеторецензирането е необходимо за добро качество на научните публикации, но понякога рефериращите експертирецензентите не успяват да бъдат изцяло безпристрастни и това е причина някои идеи да не бъдат възприети или публикувани от съвременниците на авторите. Броят на рефериращите експерти (или „рецензенти“)рецензентите варира, но обикновено е двама или повече, като те трябва да направят писмена оценка на съдържанието, стила и други индикатори, така че редакторите да вземат своето решение. Макар тези рецензии да не са публични, понякога издателите практикуват и т.нар. публично рецензиране. Издателят взема крайното решение дали да приеме работата, да я върне с искане за корекции, или да откаже публикуване. Дори и приетите статии след това се редактират, преди да бъдат отпечатани. Процесът на рефериранерецензиране отнема от няколко седмици до няколко месеца.<ref>{{Ref-lang|en}} {{Cite book|author = Michèle Lamont|year = 2009|title = How professors think: Inside the curious world of academic judgment|pages = 1 – 14|publisher = [[Harvard University Press]]|isbn = 978-0-674-05733-3}}</ref>
