Видлич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 4:
| изглед-описание = Планината Видлич на север от село [[Голеш (Софийска област)|Голеш]]. На заден план е Стара планина.
| карта = България
| гео-ширина = 43.163
| гео-дължина = 22.705
| местоположение = България ([[Софийска област]])
| част-от = [[Стара планина]]
Line 20 ⟶ 18:
'''Вѝдлич''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Източна Сърбия]], [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Софийска област]], между долината на река Нишава и десният ѝ приток [[Височица]] (Комщица, Темска река).
 
[[File:Vidlich - a view from Cheparlyantzi.jpeg|мини|250п|Хребетът на Видлич – поглед от западната част на землището на с. [[Чепърлянци]], недалеч от българо-сръбската граница.]]
Планината Видлич се издига в западната част на [[Стара планина]] и е разположена в Сърбия (90%) и България (10%). Простира се от северозапад на югоизток на протежение от 40 km, а ширината ѝ достига до 10 km. На северозапад и североизток долината на река [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) я отделя от планините [[Чипровска планина]] и [[Берковска планина|Берковска]], които също са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На югозапад склоновете ѝ бавно потъват в историко-географската област [[Забърге]] и към долината на [[Нишава]]. Най-източният край на Видлич е ридът [[Вучибаба]].
 
Най-високата и&#768; точка е връх Басарски камен (Басарски камик, 1375,5 m), разположен на сръбска територия, на около 9 km по права линия източно от град [[Пирот]]. Най-висок връх в българската част на планината е Вучибаба, 1294 м.<ref>Географски речник на България, издателство „Наука и изкуство“, София 1980, с. 110.</ref>
 
Планината е изградена предимно от юрски и триаски варовици. Северните и&#768; склонове, обърнати към долината на [[Височица]] са стръмни, скалисти и слабо разчленени, а южните полегати и постепенно преминават в Пиротското поле и хълмистата историко-географска област [[Забърге]]. изобилстват карстовите форми – въртопи, понори и пещери.
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От [[карстов извор]] извира [[Забърдска река]]<ref>Ристић, Косовка. Димитровград и његова брдско-планинска околина, Београд 1985, с. 22.</ref> (десен приток на [[Нишава]]).
Line 31 ⟶ 29:
Почвите са кафяви горски и рендзини. Планината е силно обезлесена, с частично запазени гори и дълбоко засегната от ерозия.
 
По южните склонове на планината са разположени селата [[Моинци]], [[Гуленовци]], [[Височки Одоровци|Одоровци]], Ореовица, Нишор и [[Крупъц]] в [[Сърбия]] и [[Станянци (Софийска област)|Станянци]], [[Голеш (Софийска област)|Голеш]] и [[Ропот]] в [[България]], а по северните, долината на река [[Височица]] в Сърбия – селата Завой, Велика Луканя, Ръсовци, [[Славиня]], [[Брачевци]], [[Изатовци]] и [[Долни Криводол]].
 
== Вижте още ==
Line 43 ⟶ 41:
 
== Източници ==
* {{грб|109 – 110}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 109 – 110.
 
[[Категория:Планини в България]]