[[Файл:Carte Guerre de Sept Ans Europe.PNG|thumb|375px|Противостоящите си коалиции в Европа през 1756 г.]]
'''Дипломатическата революция'''<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.../Рецензия++за++Антоанета+Петкова-Събев.pdf Изразът "дипломатическа„дипломатическа революция"революция“ се е наложил и в българските научни среди]</ref> е обръщане и/или преформатиране на геополитическите съюзи съществували от [[война за испанското наследство|войната за испанското наследство]] в началото на [[18 век]] (в началото на 1701 г. се създава и [[кралствоКралство Прусия]]), просъществували по време на т.нар. [[войнаВойна за австрийското наследство]] - – до 16 януари 1756 г., когато посредством [[Уестминстърски договор|Уестминстърския договор]] всичко се променя. Тази промяна засяга не само [[Европа]], но и света заради колонизаторската политика на [[Великобритания]] и [[Франция]] по това време.<ref>D.B. Horn, "The„The Diplomatic Revolution"Revolution“ in J.O. Lindsay, ed., ''The New Cambridge Modern History vol. 7, The Old Regime: 1713–631713 – 63'' (1957): pp 449–64449 – 64.</ref>
Дипломатическата революция слага край на старите дипломатически съюзи свързващи [[Франция]] с [[Прусия]] и [[Англия]] с [[Австрия]] и създава новите - – англо-пруския и австро-френския.<ref>Jeremy Black, ''Essay and Reflection: On the 'Old System' and the Diplomatic Revolution' of the Eighteenth Century" ''International History Review'' (1990) 12#2 pp. 301–323301 – 323 </ref> Вторият е официализиран в [[огледална зала|огледалната зала]] във [[Версай]] с двата първи [[Версайски договор (пояснение)|версайски договора]], поради и което мястото е символично и симптоматично до днес в историята на [[дипломация]]та и [[геополитика]]та.
Дипломатическата революция определя страните с баланса на силите в Европа и света в навечерието на [[Седемгодишната война]]. Формален повод за дипломатическата революция е спора за статута на [[Хановер]], изострящ през 1755 г. до краен предел англо-френските отношения, довел и до конфликти по и между колониите на двете страни. В спора по статута на Хановер участва и [[Руската империя]], като негов гарант. [[Османската империя]] благодарение на разумната и балансирана политика на [[Рагъп паша]] успява да опази [[неутралитет]]а си по време на последвалия пръв световен конфликт, според някои съвременни трактовки (каквато е Седемгодишната война последвала дипломатическата революция).
Посредством дипломатическата революция в Европа и света се формират два противостоящи се военни блока - – англо-пруски и австро-руско-френски.<ref>Jeremy Black, ''Essay and Reflection: On the 'Old System' and the Diplomatic Revolution' of the Eighteenth Century" ''International History Review'' (1990) 12#2 pp. 301–323301 – 323 </ref> Русия в хода на седемгодишната война сменя лагера си, опитвайки се да осъществява т.нар. в дипломацията [[баланс на силите]], спасявайки от пълен разгром и унищожение в хода на конфликта кралствоКралство Прусия на [[Фридрих Велики]], което събитие остава в историята като [[чудото на Бранденбургския дом]] ({{lang-de|Mirakel des Hauses Brandenburg}}, {{lang-fr|Miracle de la maison Brandenbourg}}).
В резултат от австро-френския съюз [[Мария Антоанета]] става кралица на Франция, а в края на седемгодишната война [[Екатерина Велика]] става императрица на Русия.
