Вискяр: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 5:
| изглед-описание = Изглед от планината Вискяр
| карта = България
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]
| гео-ширина = 42.788
| гео-дължина = 22.914
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Софийска област]]<br> [[Област Перник]]
| част-от = Завалско-Планска планинска редица
| връх = '''[[Мечи камък]]'''
| височина = 1077
| вид =
Line 21 ⟶ 19:
'''Вискяр''' е планина в Западна България, на границата между [[Софийска област|Софийска]] и [[Пернишка област]], част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
 
Планината е разположена между [[Бурелска котловина|Бурелската котловина]] на север и [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток, а на юг склоновете и&#768; постепенно потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със [[Завалска планина]], а на югоизток чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 m) – с планината [[Люлин (планина)|Люлин]]. Дължината и&#768; от северозапад на югоизток е около 15 km, а максималната и&#768; ширина е около 5- – 6 km.
 
Вискяр е ниска планина, с централен рид с плоско било и къси, силно разчленени склонове. Най-високата точка е връх '''Мечи камък''' (1077 m), разположен на 4- – 5 km северно от град [[Брезник]]. Изградена е предимно от горнокредни [[андезит]]и, пясъчници, туфи и туфити. Тя е слабо залесена – по североизточните и&#768; склонове има малки широколистни гори от [[бук]] и [[дъб]], а югозападните и&#768; са обезлесени. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. От нея водят началото си реките [[Габерска река|Габерска]] (ляв приток на [[Нишава]]) и [[Сливнишка река|Сливнишка]] (от басейна на [[Искър]]), а югозападните и южните и склонове се отводняват от малките, леви притоци на река [[Конска река|Конска]] (десен приток на [[Струма]]).
 
В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 30 села.
* [[Софийска област]] – 17 села: [[Братушково]], [[Бърложница]], [[Горно село]], [[Гургулят]], [[Гълъбовци]], [[Делян (Софийска област)|Делян]], [[Драготинци]], [[Дреатин]], [[Начево]], [[Пищане]], [[Повалиръж]], [[Радуловци]], [[Ракита (Софийска област)|Ракита]], [[Храбърско]], [[Цацаровци (Софийска област)|Цацаровци]], [[Чеканец (Софийска област)|Чеканец]] и [[Ялботина]];
* [[Област Перник]] – 1 град и 13 села: [[Арзан]], [[Бабица]], '''[[Брезник]]''', [[Брусник]], [[Вискяр (село)|Вискяр]], [[Гоз]], [[Горни Романци]], [[Долни Романци]], [[Завала]], [[Красава]], [[Озърновци]], [[Радуй]], [[Расник]] и [[Ярославци]].
 
В южната си част планината се пресича от два пътя от Държавната пътна мрежа:
* От град [[Брезник]] до село [[Златуша]], на протежение от 13,2 km – участък от третокласен път № 638 [[Брезник]] – [[Златуша]] – [[Божурище]].
* От село [[Гълъбовци]] до град [[Брезник]], на протежение от 13,5 km – участък от третокласен път № 811 Беладие хан – [[Сливница]] – [[Брезник]].
 
По югоизточното и&#768; подножие, през [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] преминава участък от трасето на жп линията [[Перник]] – [[Волуяк]].
 
== Вижте още ==
Line 41 ⟶ 39:
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-46|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-47|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}}
 
{{commonscat|Viskyar|Вискяр}}
 
== Източници ==
* {{грб|111}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 111.
 
[[Категория:Планини в България]]