Врачанска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 5:
| изглед-описание = Изглад към северния склон на Врачанска планина
| карта = България
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Област Враца]]<br>[[област Монтана]]<br>[[Софийска област]]
| гео-ширина = 43.133
| гео-дължина = 23.473
| местоположение = '''[[България]]'''<br>[[Област Враца]]<br>[[област Монтана]]<br>[[Софийска област]]
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = [[Бегличка могила]]
Line 21 ⟶ 19:
'''Врачанска планина''' (или '''Врачански Балкан''') е [[планина]] в [[Северозападна България]], част от [[Стара планина|Западна Стара планина]], на територията на [[област Враца]], [[област Монтана]] и [[Софийска област]].
 
== Географско положение, граници, големина ==
Врачанска планина се издига в северната част на [[Стара планина|Западна Стара планина]] между [[Вършецка котловина|Вършецката котловина]] на запад, [[Врачанско поле|Врачанското поле]] на североизток и [[Мездренска хълмиста област|Мездренската хълмиста област]] на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между [[Стара планина|Западна Стара планина]] на юг и [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] на север. На юг проломът на река [[Искър]] я отделя от планините [[Ржана планина|Ржана]] и [[Голема планина|Голема]], части от Стара планина, а на запад чрез [[Дружевска седловина|Дружевската седловина]] (863 м н.в.) се свързва с планината [[Козница (Стара планина)|Козница]], също част от Стара планина.
 
Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките [[Въртешница]] (Лева) и Черна (десни притоци на [[Ботуня (река)|Ботуня]]) и Златица (ляв приток на [[Искър]]) се разделя на три дяла: Беглички (на запад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на запад). Най-високата точка е връх '''[[Бегличка могила]]''' (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.
 
=== Върхове ===
Line 33 ⟶ 31:
* Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешер, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.
 
== Геоложки строеж ==
Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, [[понор]]и, [[Пещера|пещери]] и безотточни долини. Склоновете и&#768; на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и [[Срутище|срутища]]. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок [[разлом]]. Изградена е от [[триас]]ки и [[Юра|юрски]], дълбоко окарстени [[Варовик|варовици]], припокриващи [[Палеозой|палеозойската ядка]] на антиклиналата.
В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина "Плакалница" и [[Черни въглища|черните въглища]] в западната и&#768; част.
 
В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина "Плакалница"„Плакалница“ и [[Черни въглища|черните въглища]] в западната и&#768; част.
==Климат и води==
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки [[Въртешница]] (Лева) и Черна (десни притоци на [[Ботуня (река)|Ботуня]]) и Златица (ляв приток на [[Искър]]), разделящи я на три части.
== Климат и води ==
==Почви==
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки [[Въртешница]] (Лева) и Черна (десни притоци на [[Ботуня (река)|Ботуня]]) и Златица (ляв приток на [[Искър]]), разделящи я на три части.
Почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви горски]] и рендзини.
 
==Флора==
== Почви ==
Почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви горски]] и рендзини.
 
== Флора ==
Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от [[бук]], а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от [[келяв габър]] и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, [[Обикновено кокиче|снежно кокиче]] и др.
 
== Фауна ==
== Защитени територии ==
* [[Врачански Балкан (природен парк)|Природен парк "Врачански„Врачански Балкан"Балкан“]] - – обхваща почти цялата територия на планината;
* [[Врачански карст]] - – резерват
 
* [[Боров камък]] - – защитена местност
* [[Веждата]] - – защитена местност
* [[Околчица|Връх Вола]] - – защитена местност
* [[Лакатнишки скали]] - – защитена местност
 
* [[Вратцата]] - – природна забележителност
* [[Леденика]] - – природна забележителност
* [[Новата пещера]] - – природна забележителност
* [[Ритлите]] - – природна забележителност
* [[Темната дупка]] - – природна забележителност
 
== Населени места ==
Във вътрешността на планината са разположени 5 села: [[Горно Озирово]], [[Згориград]], [[Лютаджик]], [[Паволче]] и [[Челопек]], а по периферията и&#768;: градовете [[Враца]] и [[Мездра]] и село [[Моравица (област Враца)|Моравица]] (по североизточната периферия); [[Елисейна]], [[Зверино]], [[Крета (област Враца)|Крета]], [[Лютиброд]], [[Оплетня]], [[Очиндол]] и [[Ребърково]] (по южната периферия – [[Искърски пролом]]); [[Горна Бела речка]], [[Долна Бела речка]] и [[Миланово (Софийска област)|Миланово]] (по западния и&#768; склон).
 
== Туризъм ==
* Природен парк "[[Врачански Балкан (природен парк)|Врачански Балкан]]".
* Национален парк “Христо„Христо Ботев”Ботев“ с паметника (35 m) на връх [[Околчица]] и лобното място на [[Христо Ботев]] в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.;
* [[Искърски пролом]] с неговите [[Лакатнишки скали]], [[Ритлите]] и [[Черепишки скали]];
* над 500 [[пещера|пещери]], някои от които са измежду най-интересните в България: [[Леденика]], [[Елата]], [[Змеюва дупка]], [[Калната пропаст]];
* ждрелото на река [[Въртешница]] (Лева) [[Вратцата]] край Враца с най-високите (400 m) отвесни скали на [[Балканите]];
* водопадът [[Скакля (Враца)|Скакля]] край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 m) непостоянно течащ водопад в България;
* останки от римска крепост "Калето"„Калето“ край Враца;
 
=== Хижи ===
Във Врачанска планина се намират следните хижи:
 
{| class="wikitable sortable"
! Име !! Надморска<br>Височина ([[метър|m]]) !! Действаща !! Места !! Ток !! Вода
|-
| "[[Леденика (хижа)|Леденика]]" || 1280 || Да || 53 || Да || Да
|-
| "[[Пършевица (хижа)|Пършевица]]" || 850 || Да || 86 || Да || Да
|}
 
Line 91 ⟶ 92:
 
== Източници ==
* {{грб|119}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 119.
* [http://mountain.bajhui.org/pictures/Stara_planina_patevoditel_Nenov_Chorchopov_1987.pdf Стара планина пътеводител]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cavesbg.com/index.php?page=1&search=%E2%F0%E0%F7%E0%ED%F1%EA%E8 '''Врачанска планина''' - – Списък на пещерите.]
 
[[Категория:Планини в България]]